Западна Европа премина през изключително тежко лято, белязано от температурни рекорди във Франция, Великобритания и Белгия. В центъра на дискусиите се оказа климатикът – спасение за мнозина, но екологичен кошмар за планетата поради високата консумация на енергия и вредните хладилни агенти. Решението обаче не е в пълния отказ от охлаждането, а в прехода към устойчиви, централизирани градски системи.
Виена: Охлаждане с лед и отпадна топлина
В австрийската столица от 2007 г. функционира система за централно охлаждане, управлявана от Wien Energie. Вместо индивидуални машини, градът използва огромни чилъри, които изстудяват вода до 5-6 градуса, пренасяйки я по подземни тръби до над 300 сгради, включително кметството, болници, музеи и хотели.
Енергията се черпи от възобновяеми източници и отпадна топлина от инсинератори за битови отпадъци, а Дунав помага за охлаждането на самите инсталации. Резултатът е 50% по-малко въглеродни емисии и значително по-тиха градска среда. Към 2025 г. се внедрява и иновация – гигантски изолационни контейнери за съхранение на лед. Те замразяват вода през нощта с евтин зелен ток, за да покрият пиковете на търсенето в най-горещите часове на деня.
Стокхолм: Синергия с Балтийско море
Шведската столица е модел за енергийна ефективност. С мрежа от 250 км, Stockholm Exergi използва студената вода от дълбините на Балтийско море и езерото Меларен за охлаждане на бизнес центрове, правителствени сгради и молове.
Особено впечатляващо е включването на центровете за данни в системата: топлината, която те отделят, не се изхвърля в атмосферата, а се рециклира чрез интегрираната мрежа за централно отопление през зимата. Ефективността на системата е изключително висока, осигурявайки средно 6,2 киловатчаса охлаждане за всеки използван киловатчас електроенергия.
Женева: Студът от дълбините на езерото
Системата GeniLac в Женева черпи вода от дълбочина 45 метра в Женевското езеро, където температурата е постоянна около 6-7 градуса през цялата година. Този естествен студ охлажда сградите на ООН, Световната здравна организация, летището и централния бизнес район, без нужда от енергоемки чилъри през лятото.
През зимата термопомпи използват същата вода, за да осигурят парно. Градът планира разширяване на мрежата към жилищни сгради, което би намалило емисиите на Женева със 70 000 тона годишно. Въпреки това, проектът е обект на дебати относно влиянието на връщането на топла вода в езерото, което кара експертите да проучват възможности за съхранение на топлината в подземни резервоари.
Източник: standartnews.com












