Социалният антрополог Харалан Александров предлага дълбок анализ на предстоящите президентски избори, подчертавайки сериозния разлом в българския елит. В центъра на вниманието е новия инициативен комитет, обединяващ творци, учени и университетски преподаватели, които издигат Андрей Гюров и Георги Кандев за кандидати в надпреварата.
Според Александров, в настоящата политическа ситуация директната партийна подкрепа е възприемана като губеща стратегия. Това обяснява защо много от лидерите на партии се крият зад инициативните комитети. Той дава за пример Бойко Борисов, който стратегически се оттегля в комфортната зона на арбитър, за да накланя везните, без да бъде директно обвързан с партийна номинация.
Анализаторът очертава две фундаментално различни визии за управление. От едната страна стои Илияна Йотова като „интронизиран лидер“, носеща аурата на националния елит и статуквото. От другата страна се появява профил, ориентиран към глобализма и проевропейските ценности, който таргетира млади хора с инфантилно отношение към политиката, живеещи в затворени социални балони.
В разказа си Александров отбелязва и ролята на Костадин Костадинов, определяйки го като един от най-четещите политици, който успешно е изградил образа си на опонент на статуквото. Той смята, че потенциалът за разместване на картите е реален, като всичко зависи от развитието на кампанията.
В заключение, социалният антрополог е категоричен, че дневният ред на обществото се е променил, а олигархичните структури вече не са толкова релевантни. В тази атмосфера на разделение нищо не е предрешено и предстоят остри политически битки.
Източник: fakti.bg












