Ресторантьорският бранш влезе в остър сблъсък с държавата, след като вицепремиерът Атанас Пеканов постави под въпрос логиката на ценообразуването в заведенията. Според него секторът, който се възползва от редица държавни облекчения в последните години, трябва да преосмисли цените си, които често достигат нивата на европейски столици като Виена и Рим, при значително по-ниски доходи в страната.
Икономистът Стоян Панчев подкрепи тезата, че цифрите развалят апетита на бизнеса. Статистиката показва, че от началото на пандемията цените в общественото хранене са скочили с 90%, докато общата кумулативна инфлация е близо 45%. Това поставя неудобния въпрос защо услугите в сектора поскъпват двойно по-бързо от останалите стоки.
От своя страна, представители на бранша, като Веселин Налбантов, отхвърлиха критиките и цитираха високи нива на заплащане в сектора. Официалните данни на НСИ обаче рисуват различна картина – хотелиерството и ресторантьорството остават най-нископлатената икономическа дейност у нас, със средна брутна заплата от около 918 евро.
Основен фокус в дебата остава и искането за намалено ДДС. От бранша настояват за по-ниски данъчни ставки, за да поддържат конкурентоспособност, но мнозина експерти питат дали потребителят реално ще усети това облекчение. В момента секторът е изправен пред общественото очакване за повече прозрачност, особено на фона на масовото наемане на евтина чуждестранна работна ръка, която не доведе до очакваното задържане на крайните цени за клиента.
Източник: standartnews.com












