През последно време става все по-осезаемо, че действията на значима част от политическия елит в България са продиктувани от дълбока емоционална неприязън.
Тази омраза е насочена към основите на европейската цивилизация, Просвещението и самата идея за индивидуална свобода. Това не е просто временно явление, а трайна нагласа, която оформя политическия ни пейзаж.
Корените на враждебността
Омразата към цивилизования свят има своите психологически корени. Тя често се подхранва от завистта на тези, които се чувстват изостанали, или от неспособността на робската душа да разбере какво означава да бъдеш свободен. За човек, свикнал на подчинение, свободата изглежда като „слободия“ и хаос, а възпитанието – като преструвка.
Адам Смит в своя фундаментален труд описва как хората, които се чувстват „невидими“ в едно развито общество, често прибягват до разюздано поведение. Когато това не им донесе нужното внимание, те се организират във войнствени секти или идеологически групи. Тези формации започват да воюват срещу „либералните“ нрави в името на една привидна „сурова праведност“. Днес виждаме как този механизъм се използва активно в политическата риторика срещу демократичния свят.
Робът срещу свободния човек
Фундаменталният конфликт се крие в самото разбиране за волята. Докато робът изпълнява чужди заповеди, свободният човек сам определя своите граници. За робската психика липсата на външен господар е непонятна. Тя не може да проумее, че свободният и цивилизован човек сам налага правила върху поведението си, за да съжителства хармонично с останалите.
В очите на тези, които жадуват за еднаквост и покорство, многообразието на западния свят изглежда застрашително. Те виждат единствено объркване, което вбесява тяхната вътрешна потребност от строга йерархия, подчинение и „еднаквост“ за всички.
Провинциалният комплекс в съвременната политика
Често се прави аналогия с поведението на хора, внезапно попаднали в среда, която далеч надхвърля техните разбирания. Вместо да се адаптират, те се свиват и реагират с агресия, водени от страха да не бъдат „измамени“. Подобно провинциално и неадекватно поведение наблюдаваме и у някои политически фигури в отношенията им с международните партньори.
В крайна сметка тази враждебност е израз на ограничени възможности и неспособност за интеграция в един свят, изграден върху основата на личната отговорност и свободната воля. Тези политици просто толкова си могат, изправени пред водовъртежа на една цивилизация, която остава неразбрана за тях.
Източник: fakti.bg












