Лондон, 7 септември 1978 г. Една наглед обикновена среща на моста Ватерло се превръща в сцена на едно от най-зловещите политически убийства по време на Студената война. Писателят и дисидент Георги Марков усеща внезапно убождане в крака, след като минувач изпуска чадъра си и бързо се отдалечава. Четири дни по-късно, на 49-годишна възраст, Марков издъхва в болница.
Смъртоносното оръжие на Държавна сигурност
Медицинските експерти откриват в тялото му миниатюрна метална сачма с размер на главичка на топлийка. Лабораторните изследвания в Портън Даун разкриват, че тя е съдържала рицин – изключително токсична отрова. Подобен инцидент се случва и с друг български емигрант, Владимир Костов, в Париж малко преди това, но той оцелява, което позволява на разследващите да сравнят доказателствата. Сачмите са идентични – направени от рядка сплав от платина и иридий, което потвърждава теорията за сложна и добре планирана операция.
Защо Георги Марков стана мишена?
Георги Марков не е просто поредният емигрант. Чрез предаванията си по Радио Свободна Европа той разобличава корупцията, привилегиите и тайния живот на комунистическия елит в България. Поредицата му „Моите срещи с Тодор Живков“ предизвиква яростта на управляващите, а предупрежденията за предстоящо покушение започват да пристигат месеци преди фаталната дата.
Следата към КГБ и краят на разследването
Връзките между българските тайни служби и КГБ са неразривни през този период. Експерти твърдят, че технологията за убийството е била толкова специфична, че е изисквала одобрение на най-високо ниво. Въпреки разсекретените след падането на режима данни и твърденията за италиански наемник, стоящ зад покушението, случаят остава официално неразрешен. България прекратява разследването през 2013 г., но историята остава като мрачно напомняне, че за дългата ръка на тоталитарната власт разстоянието не е спасение.
Източник: standartnews.com












