Мариан Станков, познат на мнозина от нас като Мон Дьо, започва разказа си с едно сентиментално спомняне от детството в Бургас. Той си припомня прохладния бриз в Морската градина и онази специфична миризма на свършващо лято, която за него е станала символ на първото осъзнаване, че хубавите неща имат край.
Пътят му към медиите започва рано – едва на 18 години в местна кабеларка. Но животът му не е само успехи. Станков споделя за драматичен период в Испания, където почти умира от глад. Опитът му да се върне в родината без пари води до арест във Франция, след което след серия от трудности най-накрая успява да стъпи отново на българска земя.
Връщането в България обаче не носи незабавно успокоение. След загуба на работа в столична телевизия, той се прибира в родилния си град, където изпада в тежка депресия. Дни наред не напуска дома си и не комуникира с никого, което води до емоционална травма и неочаквано трупане на килограми. За да запълни тази „дупка в душата си“, той прекарва години в психотерапия.
Днес, като едно от най-разпознаваемите лица в сутрешния ефир, той разкрива тайните на своите интервюта. Въпреки че зрителите смятат, че той сам избира гостите, всъщност решението е на продуцента, базирано на биографията и обществения интерес. Мон Дьо признава, че凭借 своя опит лесно разпознава лъжата, но подхожда към нея професионално, без да позволява личните емоции да влияят на разговора.
Последният голям отпечатък в душата му остава посещението в нацисткия лагер Щутхоф в Полша. Срещата с реалните останки от ужасите на войната превръща сухите статистически данни за хилядите жертви в болезнено лично преживяване. Станков остава разбит от мисълта, че хората, създали тези места на смъртта, са били същества, подобни на всички останали.
Източник: hotarena.net












