Централна и Източна Европа се сблъскват с тежки климатични промени, които радикално трансформират земеделието в региона. Продължителните периоди на суша и рекордните температури доведоха до рязък спад в производството на царевица в Унгария и Румъния.
Унгария и Румъния, които са ключови играчи в производството на царевица в Европейския съюз, бележат сериозно свиване на засетите площи. Унгария, която традиционно е износител на културата, тази година е принудена да се превърне във вносител, докато капацитетът на Румъния за доставки на международните пазари също намалява значително.
Прогнозите на европейските институции сочат, че общата реколта от царевица в ЕС ще бъде около 50,1 млн. тона – най-ниското ниво от близо две десетилетия и с около 20% под средните стойности за последните три години. Анализатори предупреждават, че ако тенденцията с сухите лета продължи, проблемът ще се разрасне до мащаби, застрашаващи цялата система на Съюза.
Екстремните температури под натиск
Европа се очертава като най-бързо затоплящият се континент, като Централна Европа е най-силно засегната от липсата на почвена влага. В Румъния и Унгария показателите за влагата в почвата са много по-лоши от средните за региона, което директно влияе върху продоволствената сигурност и доходите на фермерите.
Данни за климата показват, че през последното десетилетие максималните температури през юни и юли са били с около 3 градуса по-високи от средните стойности за периода 1961-1990 г. в двете страни.
Реални загуби в реколтата
Резултатите са тревожни: Румъния очаква реколта от около 8 млн. тона царевица, което е с повече от 50% под нивата от 2018-2019 г. Ситуацията в Унгария е още по-критична – очакват се едва 2,5 млн. тона, което е по-малко от една трета от предходните обеми.
Това води до промяна в търговията. Износът на Румъния е спаднал от над 7 млн. тона в началото на десетилетието до между 2,2 и 4,7 млн. тона в настоящия период. Експерти предупреждават, че районът се насочва към полупустинен климат, което изисква незабавна промяна в модела на земеделие.
Кризата излиза извън нивите
Недостигът на вода засяга и енергетиката. Ниското ниво на Дунав принуди ядрени реактори в Унгария и Румъния временно да спрат работа, което доказва, че сушата застрашава едновременно храните, водоснабдяването, транспорта и енергийната сигурност.
За да се адаптират, все повече производители преминават към по-издръжливи култури като слънчоглед и есенни посеви. Въпреки това, инвестициите в напоителни системи не винаги са решение, тъй като самите напоителни канали пресъхват.
Спадът в производството в традиционни райони на ЕС прави Европа по-зависима от международни доставки и я излага на рисковете от колебания в световните цени и логистични проблеми.
Източник: fakti.bg











