Решението на едно семейство да се откаже от задължителните детски имунизации не е просто частен въпрос. Того се отразява върху здравето на цялото общество, застрашавайки дори тези, които са твърде малки, за да бъдат защитени. Това е основното предупреждение на проф. Боряна Слънчева, педиатър и неонатолог, която определя антиваксърските нагласи като безотговорни.
Скритите опасности на забравените болести
Проф. Слънчева подчертава, че при нисък ваксинационен обхват се създава риск от завръщане на тежки заболявания като морбили, паротит и рубеола. Те не са просто „детски болести“ с лека температура, а състояния с потенциално фатални усложнения.
Морбилите могат да доведат до тежка пневмония и възпаление на мозъка. Паротитът, макар и по-рядко обсъждан, крие рискове от менингит, загуба на слуха и възпаление на тестисите при млади мъже. Рубеолата пък е особено опасна за бременни жени, тъй като може да причини спонтанен аборт или тежки вродени увреждания на сърцето, очите и слуха на плода.
Науката срещу митовете за аутизма
Един от най-разпространените страхове сред родителите е твърдението, че ваксините причиняват аутизъм. Проф. Слънчева категорично отхвърля този мит, опирайки се на факти. Последният мащабен преглед на Световната здравна организация от декември 2025 г., обхващащ 31 изследвания от предходните 15 години, отново потвърждава, че няма никаква причинно-следствена връзка между имунизациите и разстройствата от аутистичния спектър.
Най-уязвимите: Бебетата в опасност
Истинската драма на антиваксърските настроения става видима в семействата с новородени. Неваксинирано по-голямо дете може лесно да занесе инфекция, например коклюш, при бебето, което още не е получило своите дози. Новородените, особено недоносените, са напълно зависими от имунитета на околните, за да оцелеят.
Половина век грижа в „Майчин дом“
Темата се повдига по повод 50-годишнината на Клиниката по неонатология в „Майчин дом“. Там екипът се бори ежедневно за живота на най-крехките пациенти. Специалистите подчертават importance на родителския контакт чрез т.нар. „кенгуру сектор“, където бебетата получават необходимата близост и обич, за да се развият по-добре.
Проф. Слънчева посочва и един сериозен пропуск в здравната система – липсата на национален електронен регистър за проследяване на недоносените деца след изписването. Подобна система би позволила навременното откриване на проблеми в развитието на децата до предучилищната възраст.
Клиниката продължава работата си с нова апаратура, осигурена чрез благотворителни инициативи, доказвайки, че борбата за здравето на най-малките изисква както модерни технологии, така и социална отговорност.
Източник: standartnews.com












