На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. спокойствието в Пловдив е брутално прекъснато. Мощна бомба, поставена до телефонна кабина в чакалнята на гарата, отнема живота на една жена и ранява 42-ма души, предизвиквайки сериозни разрушения. Само 36 минути по-късно, втори взрив разтърсва летище Варна, където са ранени още две жени. Тези координирани атаки бележат началото на серия от терористични актове, целещи максимални жертви и обществен страх.
Разследването разкрива, че зад нападенията стои група, наричана от Държавна сигурност „Мерзавците“. Използваните устройства са били еднотипни: самоделни бомби с амонит, детонирани чрез часовников механизъм от будилник „Слава“. В периода 1984–1987 г. са разкрити общо 42 нелегални групи, част от които са имали връзки с турски специални служби.
Най-трагичният епизод се разиграва на 9 март 1985 г. на гара Буново. Целта на терористите е била влакът Бургас-София да експлодира в тунел „Гълъбец“, но заради минимално закъснение взривът се инициира на самата гара. Загиват 7 души, сред които две деца, а 9 са тежко ранени. По същото време избухва бомба и в хотел „Сливен“, ранявайки 23-ма.
През 1987 г. терористите планират нов мащабен атентат в „Слънчев бряг“, но са разкрити от Шесто управление на Държавна сигурност. Тримата извършители са осъдени на смърт и екзекутирани през 1988 г. Делото хвърля сянка и върху редица политически фигури, като се споменава дори името на Ахмед Доган, макар че категорични доказателства за директната му роля в атентатите остават предмет на спорове.
Историята на „Мерзавците“ е белязана от противоречия: установено е, че извършителите са били агенти на Държавна сигурност, а по-късно техни помагачи заемат позиции в политическия живот. Паметниците, издигани от тях по-късно, стават обект на гражданско недоволство и са премахвани със съдебни решения, което подчертава болезнената травма, оставена от тези събития в съвременната българска история.
Източник: fakti.bg












