Горещите летни нощи, известни като тропически, стават все по-сериозна заплаха за нашето здраве, особено в гъсто населените градски райони. Според д-р Зорница Спасова, експерт по климатични промени, бетонните конструкции и съвременното строителство абсорбират огромно количество топлина през деня и я отделят бавно през нощта, превръщайки градовете в истински топлинни капани.
В България най-засегнатите зони са централните части на големите градове, Черноморието, поречието на Дунав, Пловдивското поле и Санданско-Петричката котловина. Статистиките показват, че от 2012 г. насам се наблюдава стръмно увеличение на екстремно горещите нощи, като в някои части на света температурите през нощта вече надвишават 40 градуса.
Липсата на охлаждане през нощта влияе директно върху качеството на съня. Организъмът се затруднява да се възстанови, което води до накъсан сън, по-късно заспиване и чувство на изтощение сутрин. Това от своя страна провокира раздразнителност, агресия и повишава риска от инциденти, включително и опасни случаи на заспиване зад волана.
Студият подчертава и тревожна връзка между жегите и процесите на стареене. Само четири дни в условията на гореща вълна могат да ускорят биологичното стареене с еквивалента на девет дни. За тези, които работят на открито, този ефект е много по-силен и може да достигне до 33 дни.
За да се борим с тези ефекти, не е необходимо да разчитаме единствено на климатици. Един от ефективните трикове е използването на охлаждащи възглавници, които могат да се държат за кратко в хладилника или фризера. Важно е също да се избягва проветряването през деня – прозорците трябва да се отварят преди изгрев, когато въздухът е най-свеж.
Материалът на сградите също играе ключова роля. Бетонните постройки се нагряват най-силно, следвани от панелните блокове, докато тухлените сгради задържат най-малко топлина.
Най-уязвими са възрастните хора и жените над 50 години. В глобален план затоплянето е свързано с ръст на сърдечносъдовите заболявания, диабета, психичните разстройства и общата смъртност.
За справяне с проблема д-р Спасова предлага държавните институции да инвестират в повече градски зелени площи и да използват системата BG-ALERT при опасни горещини, като съобщенията бъдат кратки и информативни, без да предизвикват излишна паника.
Източник: fakti.bg












