Ядрената централа в Козлодуй остава стълбът на българската енергийна система, но държавният подход към нея е тревожен. Вместо да бъде третирана като стратегически актив, тя често се използва като източник за финансиране на бюджетни и социални разходи, което застрашава дългосрочната ѝ безопасност и надеждност.
Енергийният експерт Антон Иванов подчертава парадокса в политиката на страната: докато се планират нови ядрени мощности, финансовият капацитет на действащата централа е силно ограничен. Държавата изисква 5% от оборота за фонда за сигурност на енергосистемата, а печалбите често се изтеглят почти изцяло, като само за 2025 година са осигурени над половин милиард евро за бюджета.
Техническото състояние на 5-и и 6-и блок е критичен въпрос. Макар животът им да е удължен с 30 години, естественото остаряване на оборудването води до необходимост от по-тежки ремонти и спад в използваемостта на мощностите – от 90% на около 85%. Увеличава се и броят на докладваните технически откази, което налага спешна и по-широка превантивна поддръжка.
Процесът по диверсификация на доставките, особено при преминаването от руски компоненти към алтернативни, е изключително сложен и отнема време. Всички нови инженерни решения изискват строги анализи и одобрение от регулаторните органи, което прави невъзможното закупуването на критично оборудване само по критерия най-ниска цена, тъй като става въпрос за ядрена безопасност.
Въпреки политическите атаки и внушенията, ръководството на централата действа професионално. Пример за това е решението за ограничаване на работата на 6-и блок чрез въвеждане на щадящ режим. Тази стъпка е предприета, за да се избегнат принудителни и непредвидени спирания, причинени от стари дефекти в парогенератора, които са резултат от пренебрегване на препоръки за работа на надпроектна мощност в миналото.
Източник: dnesplus.bg












