На 21 август 1991 г. светът стана свидетел на драматичния край на т.нар. Августовски пуч. Михаил Горбачов обяви, че отново е поел пълния контрол над ситуацията след 60 часа на напрежение и неопределеност в Русия.
Превратът, организиран от консервативни елементи в ръководството на ЦК на КПСС, армията и КГБ, бе опит за отстраняване на Горбачов от власт. Заговорниците вярваха, че неговите реформи са твърде радикални, а планираният Съюз на суверенните държави дава прекалено много автономия на отделните републики.
Основната цел на пучистите беше да предотвратят подписването на съюзния договор на 20 август, който щеше да трансформира СССР в конфедерация от независими държави. Те се опитахни да „спасят“ Съветския съюз, но всъщност ускориха неговия край.
Срещу опита за власт се изправи мощна политическа коалиция, оглавена от президента на РСФСР Борис Елцин. Под негово влияние пред сградата на Белия дом се събраха хиляди хора – студенти, интелектуалци и ветерани, които станаха жива стена срещу диктатурата.
Финалът на пуча бе бърз и решителен. Горбачов се завърна в Москва от Форос, а лидерите на заговора бяха арестувани. В един от най-символичните моменти Елцин, в присъствието на Горбачов, подписа указ за прекратяване на дейността на КПСС в Русия. Този ход не само лиши Горбачов от партийната му опора, но и окончателно дестабилизира структурата на Съветския съюз, полагайки началото на неговото разпадане.
Източник: fakti.bg











