Анализи и Коментари

„Файненшъл таймс“: Колко още може да оцелее Украйна без помощ от Запада?

Advertisement

Президентът на Украйна Володимир Зеленски в централата на НАТО за пореден път изрази безпокойството си от намаляващата подкрепа на съюзниците, срещу която се противопоставят републиканците във Вашингтон, и пренасочването на вниманието на западните страни към войната на Израел срещу Хамас, съобщава „Файненшъл таймс“.

Като се има предвид, че те имат по-големи запаси и по-големи промишлени мощности, САЩ досега са играли ключова роля в снабдяването на Украйна с модерни оръжия, особено артилерийски боеприпаси и оборудване за противовъздушна отбрана.

Въпреки неотдавнашната блокада на финансирането на Украйна, водена от републиканците, администрацията на Джоузеф Байдън обеща да подкрепя Киев „колкото е необходимо“. Но дори няколко седмици престой може да повлияе неблагоприятно на конфликта в Украйна.

От другата страна е Русия…

На срещата на министрите на отбраната в Брюксел Зеленски се опита да обясни, че не е заложена само съдбата на украинската контраофанзива: „Контранастъплението е еднопосочно, но ние също трябва да се защитаваме, защото Русия е от другата страна.“

Advertisement

Директорът на програмата за Европа в Центъра за стратегически и международни изследвания Макс Бергман смята, че решението на републиканците ще повлияе на ситуацията на бойното поле, но няма да се усети веднага:

„След няколко седмици, ако нищо не се промени в Конгреса, това със сигурност ще повлияе на решенията на Украйна на бойното поле. А след това ще се отрази и на плановете на Киев за зимата и пролетта.“

„Като се има предвид несигурността около състоянието на американските военни доставки, неизбежно е Украйна да преоцени своята тактика и стратегия“, казва бившият генерал-майор от австралийската армия Мик Райън. „В такъв случай главнокомандващият на Украйна Валерий Залужни ще има време да се подготви за най-лошия сценарий.

Вашингтон планира доставки на оборудване и боеприпаси до 1 януари 2024 г. Други 9,4 милиарда долара бяха изразходвани за договори за доставки за Украйна в рамките на Инициативата за помощ и сигурност на Украйна, най-вече за артилерийски боеприпаси, противовъздушни прехващачи, прецизни ракети с голям обсег и бронирани превозни средства.

Advertisement

В този фонд обаче няма останали пари, докато Конгресът не одобри нови бюджетни кредити, което може да повлияе на дългосрочното планиране, казаха служители на отбраната.

Дъното на цевта се вижда

Войната между Израел и Хамас може да се окаже голям проблем за Киев, включително доставката на артилерийски боеприпаси.

Някои американски служители смятат, че това няма да стане веднага, тъй като САЩ вече са предоставили 3,8 милиарда долара помощ на Израел. В момента Израел се нуждае от прехващачи за системата за противовъздушна отбрана „Железен купол“, която е система, с която Украйна не разполага.

Министърът на отбраната на САЩ Лой Остин в сряда обеща помощ както на Киев, така и на Тел Авив: „Можем да направим и двете, и ще направим и двете“.

Advertisement

Служители на Белия дом и лидери на Конгреса вече обмислят да поискат от Конгреса финансиране както за Израел, така и за Украйна. Не е сигурно обаче. Украинската армия, очаквайки края на финансирането, може да намали използването на боеприпаси и оръжия, доставени й от САЩ.

„Това, което неизбежно ще се случи, е рационализиране на помощта“, казва Дейра Мезикот, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир.

Предвид силните укрепления на руската армия, дълбоките минни полета и тежките атаки с дронове, украинската контраофанзива се основава на идеята за масирано използване на артилерия. За тази цел Украйна в момента изразходва от 6000 до 7000 артилерийски оръдия на ден.

Доставките на американски артилерийски боеприпаси са на изчерпване, което принуждава Вашингтон да изпрати противоречиви касетъчни боеприпаси в Украйна. САЩ възнамеряват да увеличат производствения си капацитет от 155 мм снаряди от 28 000 снаряда тази година, на 60 000 през следващата година и до 100 000 до лятото на 2025 г.

Advertisement

еоретично ЕС би могъл да запълни празнината във финансовата и икономическа помощ за Украйна, но с оръжията нещата стоят по друг начин.

Скоро след избухването на конфликта в Украйна европейските страни изчерпаха и без това малките си запаси. Роб Бауер, холандски адмирал, който председателства военния комитет на НАТО, каза на Варшавския форум за сигурност миналата седмица, че „в Европа вече можете да видите дъното на цевта“.

Украйна е критично зависима от западната помощ

Междувременно ЕС отпусна три милиарда евро за осигуряване на гранати за Украйна и за попълване на собствените й запаси. Високопоставен европейски служител каза, че ЕС е на път да постигне тази цел и да изпрати един милион артилерийски снаряда в Украйна тази година, въпреки че не е ясно дали това са снаряди, произведени от самите европейски страни.

Ако украинците не са убедени, че доставките на гранати или касетъчни боеприпаси ще продължат, те ще трябва да се изтеглят на позиции, които ще бъдат по-лесни за защита.

Advertisement

Същото е и с противовъздушната отбрана, която ще бъде тествана до краен предел тази зима, тъй като се очаква Русия да засили атаките си срещу критичната инфраструктура на Украйна тази зима.

Германия обяви във вторник, че ще изпрати на Украйна втора произведена в САЩ система Patriot и пета произведена в Германия система IRIS-T. Но Киев все още разчита на американски прехващачи за по-голямата част от своите батареи за противовъздушна отбрана.

Министрите от НАТО твърдят, че Украйна трябва да се обърне към собствено производство. Развитието на местното производство обаче изисква време, което сега критично липсва в Киев.

„Украйна е критично зависима от външна подкрепа и ние се нуждаем от западна помощ сега“, призна директорът на Центъра „Разумков“ в Киев Алексей Мелник.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.