Българският потребител е изправен пред абсурдна икономическа реалност – цените на млечните продукти в магазините достигат едни от най-високите нива в Европа, докато в същия момент родните производители се борят за оцеляване. Анализът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкрива сериозна бездна между изкупната цена на суровото мляко и крайния етикет на рафта. Докато фермерите получават минимални суми, които често не покриват разходите им за фураж и енергия, цената на сиренето и кашкавала се „напомпва“ по веригата чрез огромни търговски надценки и допълнителни такси в големите вериги.
Къде изчезват парите по веригата? Проверката показва, че основният проблем не е в производствения процес, а в разпределителната мрежа. Няколко са ключовите фактори за високите цени:
- Търговски надценки: В някои случаи маржът между цената на млекопреработвателя и тази в магазина достига шокиращи нива, които не съответстват на реалните логистични разходи.
- Внос на суровини: Масовото използване на вносно сухо мляко и кондензирани мазнини подкопава пазара на истинското българско мляко, принуждавайки местните фермери да продават под себестойност.
- Скрити такси: Различните такси за „позициониране“, „реклама“ и „логистика“, налагани от големите хипермаркети, допълнително оскъпяват продукта, преди той да достигне до количката на купувача.
Бъдещето на българското животновъдство: Ако тази тенденция се запази, страната е застрашена от пълно изчезване на млечното говедовъдство. Производителите изнемогват, тъй като ниската изкупна цена не им позволява да модернизират стопанствата си. Резултатът за нас е трагичен: плащаме за „премиум“ продукт, който често е със съмнително качество, докато истинското българско производство бива системно задушавано.
Виж още: Покълнал чесън: Опасен отпадък или „суперхрана“











