Това не е глезене, а реакция на тялото и психиката – ето защо някои хора се чувстват изтощени, мрачни и летаргични през зимата.
Докато някои се наслаждават на сняг, греяно вино и зимни разходки, други възприемат зимата като лична атака. Студът ги притеснява, дните са твърде кратки, енергията изчезва и всяка сутрин изглежда по-трудна от предишната. И не – това не е мързел или свръхчувствителност.
Хората, които трудно понасят зимата, често имат изразена чувствителност към външни условия . Тялото им реагира по-бавно на промените в температурата, кръвообращението им е по-слабо и тялото изразходва повече енергия само за да се затопли. Резултатът? Умора, раздразнителност и постоянна нужда от сън.
Психологическият фактор играе огромна роля. Кратките дни и липсата на слънчева светлина пряко влияят върху спада на серотонина – хормона на доброто настроение. Ето защо апатията, тъгата и отдръпването са по-често срещани през зимата. За някои хора студът не означава просто ниска температура на термометъра, а усещането, че целият свят се е забавил.
Интересно е, че хората, които най-трудно понасят зимата, често се смятат за емоционални, интуитивни и дълбоко свързани със собствените си чувства . Енергията им угасва, когато природата замлъкне. Те не харесват сивото, не харесват тежестта на палта, ръкавици и пластове дрехи – защото всичко това ги кара да се чувстват ограничени.
За разлика от тях, хората, които обожават зимата, по-лесно приемат по-бавен ритъм и тишина. Тези, които не могат да я понасят, всъщност страдат за светлина, движение и всички удобства на живота, които носят по-топлите дни.
Ако някой ви каже, че мрази зимата, това, което всъщност ви казва, е, че се нуждае от повече слънце, повече топлина и малко повече разбиране – отвътре и отвън.












