В свят, доминиран от показност и стремеж към слава, историята на Аган Ходжич звучи почти нереално. Това е разказ за един обикновен човек, който прекара последните си дни в скромна стая в старчески дом, докато в банковите му сметки почиваше огромно състояние. След смъртта му стана ясно, че той е дарил близо един милион марки, за да осигури храна за най-бедните.
Кой е Аган Ходжич – благодетелят без име на паметната плоча?
Роден през 1932 г. в малкото село Кован край Рогатица, Аган прекарва по-голямата част от живота си в Канада. Там, с много труд и упоритост, той успява да натрупа солидно състояние и право на висока пенсия. В началото на новия век Ходжич решава да се завърне в родината си Босна и Херцеговина, но не избира лукса, а скромността.
Снимка: https://www.facebook.com/ckfbih/posts/1725634237482440?ref=embed_post
Живот в сянка и безпрецедентна скромност
Въпреки финансовите си възможности, последните си години Аган прекарва в Геронтологичния център в Сараево. Служителите там го описват като изключително тих и почти „невидим“ човек. Той обитава обикновена двойна стая и по нищо не личи, че разполага с милиони. Поведението му е пример за човешко достойнство – той не търси признание, нито специално отношение.
Едно строго завещание: „Само за храна“
Още през 2008 г. Аган Ходжич внимателно планира как ще бъде разпределено имуществото му след неговата смърт. В завещанието си той посочва три основни институции:
- Националната кухня „Стари град“ в Сараево
- Хуманитарната организация „Мерхамет“
- Червения кръст
Основното и най-важно условие на дарителя е било категорично: всеки цент трябва да бъде използван единствено и само за покупка на хранителни продукти. Той изрично забранява парите да се харчат за заплати, административни разходи или оборудване.
Трудният път към изпълнение на волята
Аган Ходжич напуска този свят през 2014 г. точно толкова тихо, колкото е живял. Въпреки ясната му воля, следва тежко съдебно дело, заведено от роднини, които оспорват дарението. Едва през декември 2018 г. правосъдието възтържествува и парите достигат до предназначението си. Благодарение на неговите 270 000 КМ (конвертируеми марки), дарени на кухнята „Стари град“, хиляди хора получават месо, мляко, олио и захар в продължение на години.
Заключение Аган Ходжич не пожела паметници, нито фондации на негово име. Той остави след себе си нещо много по-силно – урок по истинско човеколюбие. Неговата история ни напомня, че най-големият отпечатък, който можем да оставим, не са имената ни, изписани в камък, а протегнатата ръка към някой в беда.












