ИсторииКлюкиЛайфстайлЛюбопитноСвят

Историята на сладоледа е толкова сочна, колкото и самият сладолед

Advertisement

Сладолед – онзи божествен деликатес, който ни кара да забравим за диетите, да броим топчета вместо калории и да се връщаме в детството с всяка хапка! Но чудили ли сте се някога – кой пръв е измислил идеята да замрази щастието във фунийка?

Всичко започна – много, много отдавна, преди 3000 години, в древен Китай. Императорите се наслаждавали на смес от сняг, ориз и плодови сокове. Звучи примитивно? Може би, но за онова време – истинска ексклузивност!

Александър Велики беше фен!

Вярвате или не, дори великият пълководец Александър Македонски обичал да се освежава със сняг, смесен с мед и нектар.

Векове по-късно шербе се е пило в персийския двор. Това е било около 400 г. пр.н.е. Шербе, сорбе или сироп са рецепти и думи, произлизащи от тази древна напитка, която се е охлаждала със сняг, сервирала се е студена, а основата ѝ е била сироп от череша, пъпеш или шипка. Легендата разказва, че когато Александър Велики завладява Персия през 330 г. пр.н.е., той завладява персийската студена напитка шербе с мед. След това древните гърци и римляни възприемат студената напитка. В двора на император Нерон, по време на ранната Римска империя, са се устройвали банкети, на които са се пили плодови сокове, охладени със сняг и подсладени с мед.

Нерон не обичаше само огъня

Римският император Нерон изпратил слуги в планините да донесат сняг и лед, само за да приготвят десерт за гостите. С добавянето на плодове и сироп – воала, ранен прототип на днешния сладолед!

Advertisement

И тогава – идва Италия и започва МАГИЯТА!

Накрая, в средата на 20-те години на миналия век, Марко Поло донесъл „ароматизиран лед“ от Китай, а някои рецепти включвали мляко.

Това сега търсено удоволствие изисква да имате сняг или лед наблизо, което по онова време е било възможно само по планини и високи върхове или пещери. Започва търговията с лед. Местните жители носят лед и сняг от планините, опаковат ги в сено и слама, след което изграждат „ледени къщи“, където съхраняват лед на тъмно и в гъста изолация.

През 17 век са създадени ледени камери за търговия с лед, а през 18 век градовете имат свои собствени „ледени къщи“ и продавачи на лед от врата на врата. Държавата се опитва да регулира законната продажба на лед. През 1807 г. в Неапол са регистрирани 43 продавачи на лед, на които е разрешено да правят това само през лятото.

Тогава сладоледът получава млечно измерение, някои казват с пристигането на Марко Поло от Китай, други казват, че това е чист мит.

Advertisement

Готвачите използват ендометриална техника, за да добавят сметана и мляко към този деликатес – което означава, че млякото е било поставено в метален съд, около който лед и сол са извличали топлината, за да втвърдят масата.

Първото доказателство за тази техника датира от 1550 г., трактат, публикуван от испански лекар, живеещ в Рим – Balls de Villafranca. След това магията се разпространява из цяла Италия, за да бъде описана в Magia naturalis през 1558 г. от неаполитанеца, чието произведение – Gianbattista Della Porta – представлява съд за вино, получен по ендометриален метод.

Смята се, че първите сладоледи са създадени в Италия през 17 век, след което са се разпространили във Франция и Англия. В началото те са били деликатес на аристокрацията, а сега са любимите сладкиши на по-широкото население, които у нас се смятат за едни от първите вестници на лятото. „Сладолед“ като наименование за този деликатес се появява едва през 70-те години на миналия век.

Америка го направи известен – но корнетът е създаден СЛУЧАЙНО!

В началото на 20-ти век на панаир в Америка свършила една купа, затова продавачът комбинирал сладолед с вафла – и така се родил фунийката!

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.