Китайският императорски харем , тайна институция, обхващаща всички управляващи династии, все още е завладяваща и загадъчна част от историята на една от най-населените страни в света. Този ексклузивен „забранен град“ е бил споделян от съпруги, наложници и компаньонки, а броят на членовете е варирал. Имало е обаче и мъжки хареми. Принцеса Лиу Чую е отговорна за тази традиция, която, възмутена от несправедливостта към жените, е поискала освен законния си съпруг да има и любовници.
Принцеса Лиу Чую е родена в средата на V век (най-вероятно през 443 г.), когато южната част на Китай е управлявана от династията Сун . Тя е най-голямата дъщеря на император Сяоу, известна със своята красота, образование, решителност, но и с някои характеристики, които я отличават от другите жени от нейното време и строго контролираното феодално общество, в което нежният пол не е играл голяма роля.
След като се омъжила за един от императорските чиновници, Хе Джи, тя получила нова титла от баща си и станала принцеса Шанджин. Съпругът й обаче не бил достатъчен. Поне не един.
Когато императорът починал, той бил наследен на трона от Лю Цие, по-малкият й брат, с когото тя била много близка. Веднъж, докато се разхождали в градините на двореца, тя му се обърнала със следните думи: „Може да не сме от един и същи пол, но имаме един и същ баща и една и съща кръв тече във вените ни. Вие обаче имате десет хиляди съпруги в дворците си, а аз имам само един съпруг. Смятате ли, че това е честно?“
И на императора му било ясно, че това не е честно. Тъй като винаги уважавал мнението й и често се обръщал към нея за съвет, той дори не взел курс, а веднага избрал 30 млади, красиви мъже, за да може и тя да има харем. Да, той наистина изпълнил желанието ѝ…
Много необичайно решение за човек от онова древно време, който с такъв модерен начин на мислене дори не би се вписал в съвременното общество, а по-скоро в едно бъдещо такова, в 22-ри век, например… Интересно във всеки случай и противно на тогавашните сложни социални норми, но – вярно.
Той нарекъл отбора от „мъжки кокубини“ „мяншоу“, което буквално означава „прилични лица“. От този момент в китайската история този термин се използва за „любители на почтени жени“. Това било единственото им занимание. Традицията Мянджоу се запазила в културата там дълго време: било съвсем нормално дамите от висшето общество да имат свои собствени платени любовници, мъжки хареми, които управлявали както желаят, в допълнение към официалните си съпрузи.
Плати с главата си.
Въпреки това, Лю Чую не се радвала дълго на „наложничеството“ си. Когато в началото на 466 г. император Ци бил убит, тронът бил зает от Лю Ю, принц на Сяндун. Преди официално да се възкачи на трона обаче, той издал указ от името на Великата императрица вдовица, осъждайки Лю Чую за „неморалност и греховно поведение“. Наказанието било най-тежко. На принцесата и по-малкия ѝ брат Лю Цишан било наредено да се самоубият, което те и направили.
Трагичният край на принцесата няма нищо общо с културата мианшоу, която се е утвърдила веднага щом се е установила. Новият император просто е решил да се отърве от онази част от семейството, която според него може да е досадна. Историята за живота на Лю Чу е достигнала и до малкия екран – в драматичния сериал „Недосегаеми любовници“ от 2018 г. тя е вдъхнана от известната китайска актриса Гуан Сяотун.












