ЛюбопитноСвят

Гренландия се деформира: Как „Призраците“ на леденото минало и тектониката прекрояват острова

Advertisement

Земната мантия е толкова вискозна, че са необходими хилядолетия, за да може материалът, който е бил преместен под тежестта на ледените покривки, да се „върне“ отново на мястото си. Ново проучване показва, че Гренландия все още се справя с последствията от леденото си минало. Тектонските процеси и „призраците“ на бивши ледени покривки продължават да огъват, повдигат и местят Гренландия в различни посоки, разкрива ново изследване.

Гренландия се намира на Северноамериканската тектонична плоча, която премества острова на северозапад със скорост от около 23 милиметра годишно през последните две десетилетия . Въпреки че учените проследяват това движение от дълго време, нов анализ на сателитни данни показа, че зад деформацията на острова стои много повече от просто тектонични движения.

„Получаваме сложен модел, в който се редуват извивки, налягане и напрежение“, обяснява авторът на изследването Данжал Лонгфорс Берг, постдокторант по геодезия и наблюдение на Земята в Техническия университет на Дания. „Картата на Гренландия бавно губи точност, ако не се актуализира редовно“, каза Берг пред Live Science.

Берг и екипът му анализираха данни от 58 GNSS станции в Гренландия, които записват хоризонтални и вертикални движения на земята, както и близо 2900 GNSS станции в Северноамериканската плоча. Когато влиянието на движението на самата плоча беше премахнато от модела, учените получиха картина на деформации в скалистата почва на района, където земната кора е разтегната или нагъната, която не съответстваше на предишните модели.

Advertisement

В повечето региони движението на сушата зависи предимно от тектонични процеси. Но Гренландия е специален случай, защото е покрита от масивна ледена покривка и има бурно ледниково минало, според проучване, публикувано на 28 август в Journal of Geophysical Research: Solid Earth.

Ледените покривки упражняват огромен натиск върху земната кора, избутвайки я надолу в мантийния слой на планетата, който се намира под кората. След това мантийният материал се измества настрани, образувайки това, което се нарича предна издутина, обяснява Берг.

Когато ледената покривка се отдръпне, мантията не се връща веднага в първоначалната си форма. Поради своята „лепкава“ консистенция, са необходими хиляди години, за да може материалът да преразпредели и запълни вдлъбнатината, оставена от натоварването на земната кора. С други думи, „обвивката има много дълга памет“, казва Берг.

Мантията под и около Гренландия все още се адаптира към промените в обема на леда от пика на последния ледников период преди около 20 000 години, което обяснява защо данните показват, че островът все още се деформира. По-специално, Гренландия изглежда все още реагира на отдръпването на Лаурентийдския леден щит, който е покривал голяма част от Северна Америка допреди около 8000 години.

Advertisement

Този леден покрив е създал периферен хребет под части от Гренландия, който сега постепенно се понижава, дърпайки южна Гренландия надолу и към Канада , каза Берг. Въпреки че учените вече са знаели това, новите резултати показват, че скоростта на деформация е по-висока от смятаното досега.

Гренландският леден щит също допринася за извиването на острова. Според данните на Берг, топенето на ледовете е допринесло за покачване на морското равнище с 4,1 метра от общо 130 метра, регистрирани през последните 20 000 години. Това означава, че Гренландия е загубила огромно количество лед, което е предизвикало допълнителна реакция в мантията, независима от влиянието на Лаурентидската плоча.

Топенето на ледената покривка на Гренландия се е ускорило през последните години поради изменението на климата. Както минали, така и настоящи загуби на ледена маса имат подобен ефект: земята се издига и разпространява, казва Берг.

Резултатите представляват най-изчерпателната картина на движението на Гренландия до момента, особено по отношение на това как части от острова се свиват и движат, се казва в изявлението. Тези данни са важни, защото предоставят нова информация за това как полярните региони реагират на изменението на климата и как тези промени могат да повлияят на точността на картите, които използваме за навигация и изследвания.

Advertisement

„В комбинация с други видове сателитни наблюдения, това изследване може да разкрие нова информация за бившите ледени покривки и структурата на самата Земя“, заключава Берг.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.