Тя търсеше сина си повече от 20 години: Мария не знаеше къде е Стефано, а след това едно обаждане разкри жестоката истина.
Повече от две десетилетия 87-годишната Мария Зини от Римини живееше в неизвестност — без отговор на въпроса къде е синът ѝ Стефано. Той изчезна на 30-годишна възраст, а семейството им прекъсна всякакви контакти без никакво обяснение. След години на тъга и надежда, в началото на януари тази година те най-накрая се срещнаха, но срещата не завърши с очаквания край.
Среща в Конелиано
Стефано (50) е открит в малкото италианско градче Конеляно в областта Венето, където през последните години е живял бездомен, извън системата и без контакт със семейството си. Решителният момент настъпва, когато местната полиция го спира по време на рутинна проверка. След проверка на самоличността, те потвърждават, че това е Стефано, и новината веднага е съобщена на Мария.
Повече от две десетилетия 87-годишната Мария Зини от Римини живееше в неизвестност — без отговор на въпроса къде е синът ѝ Стефано. Той изчезна на 30-годишна възраст, а семейството им прекъсна всякакви контакти без никакво обяснение. След години на тъга и надежда, в началото на януари тази година те най-накрая се срещнаха, но срещата не завърши с очаквания край.
Среща в Конелиано
Стефано (50) е открит в малкото италианско градче Конеляно в областта Венето, където през последните години е живял бездомен, извън системата и без контакт със семейството си. Решителният момент настъпва, когато местната полиция го спира по време на рутинна проверка. След проверка на самоличността, те потвърждават, че това е Стефано, и новината веднага е съобщена на Мария.
„Прегърнахме се, но…“
Срещата между майка и син беше емоционална и изпълнена със сълзи, но не доведе до очакваното завръщане.
– Когато се срещнахме, Стефано едва ме позна. Прегърнахме се, но той ясно каза, че иска да остане на улицата – каза Мариса Дели Анджели, президент на асоциацията „Пенелопе“ за региона Емилия-Романя, която помогна за намирането на Стефано.
Болезнена истина за една майка
Мария изпълни мисията на живота си — намери сина си. Радостта обаче скоро беше заменена от тъга от решението му.
– Щастлива съм, защото знам къде е, но тъжна съм, защото не го доведох у дома – каза тя през сълзи, съобщава Вирджилио. Мария все още живее в Римини, докато Стефано реши да остане във Венето, далеч от дома.
Трудно минало и дългосрочна несигурност
Семейство Зини навлиза в труден период в началото на 2000-те. Стефано е настанен в институция във Форли заради проблеми с психичното здраве, но скоро изчезва безследно. Това дава началото на десетилетно издирване, изпълнено с надежда и разочарование. В края на миналата година подобен човек е забелязан в Горица, но разследването потвърждава, че това не е Стефано.
„Не губим надежда“
Асоциация „Пенелопе“ продължава да подкрепя Мария в тази емоционална борба.
– Говоря с нея всеки ден. Тя е дълбоко разтърсена, защото знае, че синът ѝ живее в трудни условия, а и самата тя вече е в напреднала възраст – каза Дели Анджели. Мария обаче не се отказва. Тя вярва, че един ден Стефано може да промени решението си и да реши да се върне у дома.












