Евгений Анисимов стана баща преди седем години и това, което трябваше да бъде най-щастливият момент в живота му, скоро се превърна в шок и изпитание, особено когато съпругата му предложи да оставят новородения си син в сиропиталище .
Дните след раждането на сина на Миша бяха трудни и дълги, а съпругата му не можеше да се примири с диагнозата синдром на Даун – в резултат на това ги напусна. Евгений, от друга страна, реши да се бори за себе си, но най-вече за Миша!
– Никога и за миг не съм си помислял да оставя сина си в сиропиталище. Това би било нечовешко. Със съпругата ми скоро се разделихме и аз започнах нов живот като самотен баща на „слънчево“ дете – каза Евгений, както той нарече сина си с широка усмивка.
Както казва, той е живял в невежество и предразсъдъци, но драстично е решил да промени всичко!
Видео: https://www.instagram.com/reel/DI1bkoMItou/?utm_source=ig_embed
– Моментът на щастие след раждането му продължи точно една минута и 39 секунди, когато лекарят ни каза: „Страхувам се, че бебето ви има синдром на Даун.“ Не знаех какво да правя, но си мислех, че е моя задача в този момент да изключа емоциите си и да подкрепя жена си, защото вярвах, че ще ѝ бъде трудно – спомня си той и добавя, че е трябвало да чакат потвърждение на диагнозата няколко дни.
Този млад баща реши да сподели историята си с обществеността, за да покаже на света колко прекрасни са децата с тази диагноза, но и да мотивира други родители никога да не се отказват, а да съберат смелост и да се изправят пред предизвикателствата, особено когато става въпрос за техните деца.
Той плака, когато се роди синът му
В моментите след раждането, казва той, е бил обзет от емоции. Напуска болницата, плачейки и чувствайки се засрамен, защото, както признава, не е знаел нищо за синдрома на Даун.
– Не плаках дълго, но по-късно се засрамих от тези сълзи. В края на краищата нищо не се е променило. Роди се синът ми и това е всичко, което има значение – каза той.
Същата вечер той седна пред компютъра и започна да проучва. Скоро научи, че в много страни хората със синдром на Даун живеят самостоятелно, работят и създават семейства. Тогава осъзна, че синът му може да има живот, изпълнен с топлина, грижа и достойнство – ако му го позволи.
– С моя пример искам да вдъхновя други родители, които се намират в същото положение. Искам да им кажа – не се страхувайте, всичко ще бъде наред – казва този баща.
Той не се смята за герой
Той казва, че просто прави това, което всеки родител трябва да прави – да бъде до детето си и да го обича безусловно. И докато много хора говорят за него с възхищение, Евгений само свива рамене. За него това не е смелост, а единственият правилен избор.
– Когато погледна Миша, виждам дете, пълно с живот, усмивки и светлина. Той ме учи всеки ден какво означава истинска любов – каза той.
Неговата история се е превърнала във вдъхновение за хиляди родители, борещи се със страхове и предразсъдъци. А за Миша е просто – бащата, който никога не си е тръгвал.












