Малката ѝ ръчичка била първото нещо, което Шям Бабу видял да стърчи от калта, крехка като захвърлена кукла. Но това не била кукла. Покрита с мравки и със следи от кървене, за които лекарите по-късно заподозряли, че са от ухапвания от животни, момичето било погребано живо близо до река в село в Северна Индия . Увита в кърпа, тя едва можела да се движи, но дишала, заровена на тридесет сантиметра под земята , пише CNN.
„Приближих се и видях, че пръстите на детето се движат. Приближих се още повече и усетих пулса му“, спомня си Бабу. „Осъзнах, че детето е живо… Някой е погребал бебето живо“.
Уплашен, той се затичал за помощ и скоро на мястото се събрала тълпа. Полицаят внимателно разровил пръстта, за да освободи момичето, което се предполага, че е на около 15 дни. То било цялото покрито с кал, а устата и ноздрите му били запушени. Когато я вдигнали, тя издала слаб, болезнен вик.
Възможни мотиви
Тя е откарана по спешност в Медицинския факултет в Шахджаханпур, където е диагностицирана с тежка инфекция, дихателни проблеми, наранявания и сепсис. Местната полиция е започнала издирване на родителите и мотива за това ужасно деяние. Гаурав Тяги, местният служител, ръководещ разследването, заяви, че разглеждат три теории.
Родителите ѝ може би са вярвали, че болното им дете е починало и са го погребали според местните обичаи. Друга версия е, че момичето е било изоставено заради синдактилия – състояние, при което пръстите на ръцете са съединени – заради стигмата, свързана с увреждането в някои части на Индия.
Третата и може би най-вероятната теория е, че е била отхвърлена заради пола си – като поредната жертва на детоубийство в най-населената страна в света, където дълбоко вкорененото предпочитание към синове води до изоставяне или убийство на момичета . Д-р Раджеш Кумар, педиатър с двадесетгодишен опит, каза, че е виждал четири или пет подобни случая, но подчерта: „Никога не съм виждал момче в такава ситуация… оставено само и изоставено.“
„Има натиск да се роди момче“
В област Шахджаханпур, където е намерено момичето, традиционните полови роли имат силно влияние. Според преброяването от 2011 г. на всеки 1000 мъже е имало 872 жени – по-голям дисбаланс от средния за страната. Активисти и местни жители твърдят, че този дисбаланс е резултат от културни, икономически и социални предразсъдъци, които систематично подценяват момичетата .
„Има натиск да се роди момче. Жената се сблъсква с много трудности. Те не искат момичета, затова жените ходят в храмове и извършват ритуали, за да родят момче“, каза 60-годишната жителка на селото Нанхе Сингх.
Предпочитанието към синовете е вкоренено в патриархалната структура, където се очаква момчетата да продължат семейната линия и да наследяват имущество. Момичетата, от друга страна, често се възприемат като финансова тежест, главно заради традицията на зестрата , въпреки че е забранена от закона.
Поради този натиск някои жени прибягват до незаконни медицински методи, за да разберат пола на детето. „Ако открият, че е момче, тогава е добре. Ако е момиче, тогава я абортират“, каза 28-годишната Сапна Сингх.
След няколко дни борба тя почина
В болницата момичето било кръстено Пари, което на хинди означава „ангел“. В началото изглеждало, че има надежда. „Чудеса се случват“, казал д-р Кумар. Но състоянието ѝ скоро се влошило . Некрозата се разпространила по лицето и шията, дишането станало трудно и тя трябвало да бъде свързана с кислород. На две седмици тя била тежко недохранена и тежала по-малко от 1,7 килограма.
След няколко дни борба Пари почина. Полицията все още не е открила родителите ѝ. „Бях безмълвна, когато почина. Беше трудно да изключа всички монитори и да пусна бебето“, каза Сарита Сингх, главна медицинска сестра. „Ние бяхме нейното семейство“.
Видео: https://www.instagram.com/reel/DOpXvqZDY-m/?utm_source=ig_embed
„Извадих я от земята, но тя се върна в нея.“
През 2015 г. индийското правителство стартира кампанията „Спасете момичето, образовайте момичето“ за борба с дискриминацията по полов признак. Въпреки че властите твърдят, че програмата е донесла определени резултати, критиците посочват, че по-голямата част от средствата са били изразходвани за медийна реклама, а не за конкретни инициативи. Активистката Сунита Араликар, която самата е преживяла опит за убийство на дете преди 70 години, смята, че малко се е променило.
Медицинската сестра Сарита Сингх добавя: „Някои хора давят детето… други го заравят в земята. Много хора просто оставят детето в болници. Те дори не отвеждат момичето у дома.“
За Шаям Бабу, мъжът, който я е намерил, новината за смъртта ѝ е била съкрушителна. Баща на две момичета, той се е надявал да я спаси и е следил новините за нея. „Побиха ме тръпки. Това е грешно“, каза той. „Исках да я срещна в бъдеще. Силна, пораснала, здрава. Извадих я от земята – но тя се върна в нея“.












