Ашли Ходо е била само на 14 месеца, когато е получила изгаряния от трета степен върху 30 процента от тялото си. Лекарите са направили чудо и са успели да я спасят, но тя е прекарала по-голямата част от детството си в болници в неописуема болка и е претърпяла повече от 70 операции за присаждане на кожа. Когато е навършила 15 години, тя е научила шокиращата истина за това какво наистина ѝ се е случило, която е парела повече от всичките ѝ белези.
Ашли Ходоу написа брутално болезненото си признание за майка си и ужасяващите си изгаряния пред британския вестник „Дейли Мейл“ и ви го предоставяме изцяло:
„Докато не навърших 10 години, всяка нощ сънувах един и същ ужасен сън. В него бях малка, седнала на кухненския плот, докато майка ми ме вдигаше, и изведнъж изпитвах неописуема болка и страх… Преди това се събуждах в болницата, а медицинска сестра ме наблюдаваше отгоре. Винаги се събуждах с писъци, а леля ми Ронда тичаше в стаята, за да ме утеши.“
Тогава не го знаех, но това не бяха сънища – бяха спомени
Детството ми премина предимно в болници. Когато бях само на 14 месеца, получих тежки изгаряния от трета степен на повече от 30 процента от тялото си – предимно по гърба и ръцете. Докато не навърших пет години, преминах през множество трансплантации на кожа и операции . На всеки шест месеца под белезите ми бяха имплантирани торбички с физиологичен разтвор, за да се разтегне новата кожа, докато расте. Болката беше непоносима, но медицинските сестри бяха моето спасение. Те бяха моето семейство, защото никога не видях майка си, нито осемгодишната си полусестра Кортни.
Баща ми идваше от време на време, но не можеше да понесе да ме гледа как страдам. Спомням си сълзите му всеки път, когато ме посещаваше. Така, след като напуснах болницата, се озовах при леля Ронда, сестра му. Питах я къде е майка ми и защо не живея с баща си, но тя никога не искаше да ми каже.
„Майка ти е луда“, само въздъхваше тя към мен.
На 15-годишна възраст тя научи истината
Чувствах, че има някаква ужасна тайна. С напредването на възрастта ставах все по-любопитна как съм се наранила. Скоро осъзнах, че не е обикновен инцидент или пожар в къща, но не знаех истината.
На 15-годишна възраст, след 72-рата ми операция, ме заведоха на среща с адвокат. Усетих, че е нещо свързано с майка ми, но не бях подготвена за това, което щях да чуя.
„Ашли, има нещо, което трябва да ти кажа“, каза адвокатът. „Когато беше бебе , майка ти те сложи във фурната. Така се изгори.“
Майка ми ме сложи във фурната?
„Оттогава е в затвора“, добави той. „Но сега тя има изслушване за условно освобождаване и вие трябва да решите дали ще бъде освободена.“
Бях в шок. След това той разгъна пред мен снимка на малко момиченце – мен – с ужасни изгаряния по цялото тяло. Не можех да го понеса. Избухнах в плач и избягах от стаята.
Във вестникарски статии се казваше, че през юни 2002 г. майка ми извадила решетките от фурната, включила нагревателя на повече от 300 градуса и ме сложила вътре с главата напред.
Как можа да ми причини това?
Видео: https://www.facebook.com/watch/?v=624993430213504
„Тя трябва да си остане в затвора“
По време на процеса експерти и прокурори установиха, че тя е била напълно вменяема. Мотивът ѝ? Ревност. Тя ревнуваше от вниманието, което баща ми ми отделяше.
Тя призна за опит за убийство и беше осъдена на 25 години затвор през август 2003 г. Сега обаче имаше шанс да се измъкне.
На изслушването за пробация срещнах сестра си Кортни за първи път от години. Тя искаше майка ни да бъде освободена от затвора, твърдейки, че по това време е била психично болна. С треперещ глас станах и казах:
„Мисля, че Мелиса трябва да остане в затвора още няколко години. Не ѝ вярвам, когато е около деца.“
Условното ѝ освобождаване беше отказано
След това реших да ѝ напиша писмо и да я попитам защо ми е направила това. Тя така и не ми отговори.
„Опитах се да се самоубия“
Животът ми не беше лесен. Подиграваха ми се в училище, защото казах по-рано, че съм изгоряла в пожар. Наричаха ме „белязаната“ и ми казваха, че майка ми никога не ме е искала.
Не можех да го понеса. Опитах се да се самоубия.
Започнах да живея с баща ми, което в началото беше странно, защото бяхме напълно непознати един за друг. С времето се сближихме, докато той ми показваше как се правят различни занаяти. Един ден ми каза истината.
„Спях на дивана, когато писъците ти ме събудиха. Втурнах се в кухнята и те видях във фурната . Издърпах те, кожата ти се лющеше от жегата. Просто те сложих в скута си и се втурнах в болницата.“
Беше ми ясно защо тези сцени непрекъснато се връщаха в сънищата ми. Въпреки че бях само на 14 месеца по това време, споменът остана с мен.
Години по-късно ѝ написах друго писмо. Тя отново не отговори.
„Иска ми се да си мъртва“
Животът ми продължи – завърших колеж, станах медицинска сестра, създадох семейство, омъжих се за Антъни и имах две деца, Бруклин и Кейдън.
Но през януари тази година се случи нещо, което отново ме разтърси до мозъка на костите ми.
Майка ми ми се обади от затвора
„Просто исках да видя как си“, каза тя със сладък глас. Започна да говори за това как ще „ходим да пазаруваме заедно“, когато излезе.
— Не, това няма да се случи — казах студено аз.
В този момент истинските ѝ цветове излязоха наяве.
„Знаеш ли какво? Иска ми се да си мъртва!“
Затворих телефона. Нейната „маска“ на любяща майка падна за секунди.
Сега разбрах, че през 2026 г. тя ще бъде преместена в полуотворен затвор , а през 2027 г. ще бъде освободена. Страхувам се какво ще прави, когато се върне на улицата.
Все още сънувам кошмари. Белезите ми се стягат, кожата ми скоро ще се напука и ще ми трябват още операции.
Но знам едно – оцелях. И никога няма да позволя на нея или на някой друг да ме сломи“, заключи Ашли в текста си.












