Китайските военни проведоха миниатюрен лабораторен експеримент, за да оценят точно степента на щетите, след като три ядрени ракети удариха една и съща цел.
Въпреки че заключението, че множеството удари причиняват значително повече разрушения от една единствена детонация , изглежда очевидно, учените посочват, че това е първият лабораторен тест, който точно симулира щетите, причинени от подобна брутална атака.
Те публикуваха своите открития по-рано този месец в научното списание „Експлозия и ударни вълни“.
Основната цел – изграждане на по-добри бункери
Истинската стойност на това изследване се крие в събирането на данни, които биха могли да бъдат използвани за изграждането на по-ефективни бункери , способни да издържат на подобен апокалиптичен сценарий. Този въпрос е от изключителна важност в контекста на нарастващото геополитическо напрежение между Китай и Съединените щати.
В своя доклад китайските учени изразиха особена загриженост относно оръжия като „ново поколение нискомощни, проникващи в земята ядрени бойни глави“, притежавани от САЩ и Русия .
За теста екипът построил метална вакуумна камера, достатъчно малка, за да се побере в лабораторията. Вътре, използвайки газ под налягане, те взривили три стъклени сфери, заровени в кварцов пясък, симулирайки бърза поредица от ядрени експлозии. Целият процес бил заснет от високоскоростни камери.
За да потвърдят точността на метода си, учените първо пресъздадоха в миниатюра американския ядрен тест „Паланкин“ от 1965 г. При този тест, проведен в Невада, една детонация на ядрена бомба създаде кратер с радиус 36 метра и дълбочина около 21 метра.
След това те проведоха симулация на троен шок. Резултатите показаха, че подобна атака би създала несравнимо по-голям кратер – с диаметър 114 метра и дълбочина 35 метра.
„ Резултатите показват, че многократните експлозии значително увеличават радиуса, обема и площта на проекция на свободната повърхност на кратера в сравнение с едноточкови събития, като драстично разширяват зоната на повреда, като дълбочината на заравяне на експлозива има дълбок ефект “, се казва в проучването.
Това е отрезвяващо заключение за всички, участващи в проектирането на бъдещи атомни убежища , защото очевидно им предстои изключително взискателна работа.












