ЗдравеЛайфстайлЛюбопитно

Родителите са виновни за липсата на социални умения на децата

Advertisement

Децата учат много от родителите си – как да управляват парите, как да поставят граници на другите, как да се справят с трудни емоции… Колкото и да се стараят майките и татковците да научат наследниците си на всичко важно, понякога нещо им се изплъзва, което е напълно нормално и разбираемо. Дори родителите, въпреки всички усилия, които полагат, правят грешки, а ето кои грешки могат да доведат до това децата им да не развият важни социални умения.

1. Те ​​решават всички проблеми вместо тях

Когато родителите постоянно се намесват, за да помогнат на децата си с различни проблеми в живота им, това им пречи да се научат как да ги решават сами. Въпреки че в този момент може да им се струва умно да се намесят и да разрешат несъгласието на детето с приятел, да напишат домашното вместо него, децата всъщност пропускат възможността сами да решат проблема, което е умение, ценно за цял живот.

Разбира се, от само себе си се разбира, че родителите трябва да помогнат, ако детето има сериозен проблем, който просто не може да реши само, като например тормоз от връстници и други подобни.

2. Подиграват се с него за чувствата му

Когато едно дете се сблъска с подигравателни или саркастични коментари за това как се чувства или когато родителите му напълно отхвърлят чувствата му, то бързо започва да вярва, че трябва да се срамува от емоциите си. Вместо да може да разпознава и идентифицира чувствата си, то ще започне да ги крие и замита под килима и в крайна сметка те ще се появят отново и то в много по-неудобен момент. Това затруднява общуването му с други хора, защото социалните умения не са само способността да бъдеш в хармония със собствените си емоции, но и способността да забелязваш как се чувстват другите хора.

Advertisement

3. Не са научени на важността на личното пространство

Децата трябва да научат какво всъщност означава да имаш граници, защото това, което е удобно за един човек, може да не е удобно за друг. Без подходящи насоки защо личното пространство е наистина важно, децата в крайна сметка израстват напълно неосъзнати колко близо е твърде близо за другите хора. Те не се учат кога е подходящ момент да докоснат някого или как да уважават зоните на комфорт на другите хора. Те биха могли да се окажат човекът, който просто стои твърде близо до някого на опашка в магазина или постоянно прекъсва другите, докато говорят, което може да доведе до отдалечаване на хората с течение на времето.

4. Критикуват ги, че са твърде срамежливи

Един от най-често срещаните начини, по които родителите могат да възпрепятстват социалната увереност на децата си, е да вдигат голям шум около това, че детето е „твърде срамежливо“. Ето защо често го питат: „Защо си толкова тихо?“, „Говори по-високо“ и други подобни, а малките могат да започнат да се чувстват още по-несигурни заради това.

„ Да бъдеш срамежлив не е слабост, уязвимост, индикатор за ниско самочувствие или вроден проблем. Това е категория на нормално социално поведение и/или темперамент, споделяна от около една трета от връстниците им“, обясни психологът Кайл Прует.

Родителите трябва да се опитват да насърчават затворените си деца и да празнуват малките стъпки, които правят в ученето си да бъдат по-социални. Обикновено, когато децата пораснат, те се научават да излизат от зоната си на комфорт много повече и по начини, които им помагат да се чувстват комфортно.

Advertisement

5. Те не са научени да се извиняват правилно

Децата се учат, като наблюдават, особено поведението на родителите си. Следователно, ако майките и бащите не са в състояние да признаят собствените си грешки или да се извинят искрено, по този начин децата се учат сами да се справят с конфликтите. Извинението не е просто да кажеш „Съжалявам“, а да поемеш отговорност и да се поучиш от начина, по който си наранил някого, за да не го правиш отново.

Ако децата никога не виждат родителите си да се извиняват както трябва, искрено, независимо дали е един на друг или дори на себе си, за тях е трудно да разпознаят като възрастни кога наистина са наранили някого или дори как да го поправят. Вместо да се справят с грешките, които може да са допуснали, те просто ги игнорират напълно или избират да прехвърлят вината върху някой друг.

6. Те се фокусират върху съвършенството, вместо върху усилията

Ако родителите хвалят децата си само за перфектни резултати и ги критикуват дори за най-малките грешки, скоро малките ще започнат да мислят, че съвършенството е единственото нещо, което трябва да постигнат. В крайна сметка това се пренася и в социалните им взаимодействия, като децата се колебаят да опитват нови неща от страх, че няма да бъдат добри в тях веднага. Когато усилията се пренебрегват, децата могат бързо да развият силен и често изтощителен страх от провал.

Родителите трябва да се опитат да подчертаят факта, че е по-добре да опиташ, отколкото изобщо да не опиташ, пише YourTango.

Advertisement

7. Те обезкуражават независимостта

Когато родителите вземат всички решения вместо децата си и активно ги обезкуражават да правят нещата сами, те никога не получават шанс реално да практикуват самостоятелно мислене. За съжаление, хората без социални умения обикновено са отгледани от родители, които са правили тези грешки. Разбира се, родителите никога не искат да видят детето си да страда, така че те често несъзнателно са прекалено защитнически настроени.

„Независимо дали става въпрос за самостоятелно прибиране от училище, организиране на време за игра без участието на родителите или вършене на домакинска работа без да им се напомня, днешните деца имат по-малко възможности да практикуват собствената си преценка. Когато родителите са ангажирани във всеки аспект от живота на детето, те пропускат тези безценни преживявания“, обясни клиничният психолог Роналд Столберг.

По същия начин, по който родителите могат потенциално да предпазят децата си от грешки, децата, които не се научат как да вземат свои собствени решения и да стоят здраво на краката си, в крайна сметка ще разчитат на другите да правят нещата вместо тях и следователно ще се борят със собствената си увереност и себеизразяване.

8. Те никога не ги слушат

Когато децата се опитват да споделят своите мисли или преживявания, понякога може да е трудно за родителите да ги разберат, но дори и да не го направят, е добре поне да слушат честно и внимателно. Децата, които не са слушани от родителите си, ще започнат да чувстват, че гласът им изобщо няма значение. Те може да спрат да се опитват да се изразяват, което само ще затрудни общуването им с другите и всичко това непременно се отразява на самочувствието им.

Advertisement

9. Те избягват трудни разговори

Ако родителите просто избягват да говорят с децата си за трудни теми – техните емоции, грешки и други подобни, те всъщност ги учат, че това не е нормална част от човешките отношения. След това децата израстват несигурни как да се справят с разногласия, което е много важно социално умение, което те трябва да притежават като възрастни, защото не винаги ще са съгласни с всеки, когото срещнат, а ще имат различни мнения.

Много е важно те да се учат от детството как да се справят със спорове и да общуват по здравословен начин, както и да не потискат емоциите си, а да разрешават конфликтите по мирен начин.

10. Те наказват любопитството

Децата се нуждаят от пространство, където могат да изследват нови идеи, които имат, и да бъдат насърчавани да проявяват интерес към света около тях. Когато родителите им ги задушават и критикуват, че задават твърде много въпроси или се месят в неща, които „не ги засягат“, те осъзнават, че може би любопитството не е нещо, което е добре дошло. В резултат на това, когато пораснат, те често се страхуват да се опитват да водят смислени разговори с хората.

„Въпреки че любопитството може да доведе децата до рисково поведение и ние трябва да бъдем бдителни, за да ги защитим, нашата работа като родители е да подкрепяме естественото любопитство на децата и техния процес на обучение“, обясни експертът по родителство Мери Уолъс.

Advertisement

Родителите трябва вместо това да насърчават децата си да задават въпроси и колкото и досадно да е това, да се опитват да им отговарят по най-добрия възможен начин, защото това ще изостри социалните им умения и ще ги направи добри събеседници.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.