ЗдравеЛайфстайлЛюбопитно

Какво се случва в съзнанието на детето, когато родителите се развеждат?

Advertisement

Повечето текстове за влиянието на развода върху децата се фокусират върху тяхното поведение и настроение, но рядко обясняват подробно какво всъщност се случва в съзнанието на детето. Психотерапевтът Иван Шопер обяснява как малките деца преживяват прекъсване на родителските отношения и могат да развият нездравословни и вредни наративи за себе си и другите.

Той открои четири от най-често срещаните емоционални последици от развода върху децата и вредните вярвания, които често се формират, и посочва, че е важно да се знае, че родителите могат да направят много, за да предотвратят установяването на подобни разкази.

Чувство за пълна безпомощност

Въпреки че не са успели да предотвратят раздялата на родителите си, децата често се надяват, че ще могат да ги съберат отново, което е често срещана фантазия. Когато и в това не успеят, това само потвърждава, че са безсилни. Освен това има много малко неща, които могат да контролират: не могат да избират с кого и кога да живеят, графиците им се променят, понякога се налага да сменят училище и изведнъж да имат два дома. Те не искат нищо от това и са безпомощни да го променят.

В резултат на това могат да се развият различни наративи. Някои деца се отказват, казвайки си: „Никога няма да имам контрол над нищо.“ Те стават пасивни, вярвайки, че желанията им не са важни. Други деца възприемат обратния подход и се борят, казвайки си: „За да не се чувствам безпомощен, трябва да контролирам всичко.“ При тези деца всичко се превръща в битка и родителите може да се окажат в спор за това от коя чаша ще пие детето или коя риза да облече.

Advertisement

Как могат да помогнат родителите?

Винаги започвайте, като говорите и назовавате чувствата на детето. На пасивно дете можете да кажете: „Знам, че чувстваш, че не можеш да контролираш факта, че мама и татко не са заедно, но все пак можеш да контролираш други неща, като например какво искаш за закуска. Не можеш да контролираш родителите си, но можеш да контролираш много неща за себе си.“

На дете, което изисква контрол, кажете: „Мисля, че се страхуваш, че ако не контролираш всичко, ще се чувстваш сякаш не можеш да контролираш нищо. Знам, че мразиш да се чувстваш безпомощен, но има някои неща, които можеш да контролираш – например каква книга ще четем. Има обаче неща, които не можеш, като например раздялата с родителите ти , и знам, че това е наистина трудно.“

Страх, че светът им се разпада

Родителите са котвата на децата си, тяхното безопасно пристанище в буря. Когато родителските отношения се разпаднат, с всички сътресения, които естествено носят – гняв, тъга, безпокойство – децата чувстват, че тяхното „безопасно пристанище“ внезапно е изчезнало. Ако светът на родителите им се разпада, тогава техният е страшно, объркващо и непредсказуемо място.

Advertisement

Какви наративи се създават тук? Децата често стават прекалено предпазливи, за да се защитят. В основата на тревожността на детето е наративът, че то винаги трябва да е нащрек за неприятности, за да може да се подготви. Родителите често възприемат такова дете като много и постоянно тревожно.

Говорете за чувствата им на страх и претоварване. Едва след като сте им помогнали да се справят с чувствата си, обяснете, че вие ​​и другият родител се грижите за нещата. Уверете ги, че това са проблеми, за които се тревожат родителите, а не децата. Всеки път, когато изглеждат тревожни, говорете за страховете им и им напомнете, че възрастните са отговорни.

Натиск да се избере страна

Повечето разводи са свързани с родителски конфликт. Въпреки най-добрите ви усилия да защитите детето си, то вероятно ще почувства, ако не и ще види, този конфликт. Тъй като малките деца виждат света в черно и бяло, те може да се чудят кой родител е „добър“ и кой е „лош“. Проблемът е, че докато родителите се отхвърлят взаимно, детето може да се почувства принудено да избере страна и да отхвърли единия родител, като по същество загуби детето.

Възможен разказ, който се развива, е: „Имам лош родител. Не бива да обичам този родител. Ако аз не го обичам, и той няма да ме обича. Сега ми е останал само един родител.“

Advertisement

Съветът към родителите е ясен : като начало, не омаловажавайте другия родител и не спорете пред детето . Не поставяйте детето си по средата, независимо дали му се доверявате за раздялата, молите го да предава съобщения или го разпитвате за личния живот на другия родител. Дайте на детето разрешение да обича и цени другия родител.

Поемане на вината върху себе си

Малките деца не разбират защо родителите им се разделят, защото не разбират взаимоотношенията по сложен начин. Когато не могат да разберат нещо, те си измислят причини, но често правят заключения, основани на погрешни възприятия.

В своето развитие децата трябва да поддържат добър образ за родителите си и те са естествено егоцентрични. Тези две черти заедно карат децата да заключат, че ако родителите не са виновни за раздялата, тогава те трябва да са. Често се формира убеждението, че те са „лоши деца“.

Бъдете нащрек, ако детето изглежда изпитва много срам, обвинява се за неща ненужно или се наказва за дребни грешки. Напомнете му, че разводът няма нищо общо с него. Кажете му директно: „Не е твоя вината.“ Ще му е необходимо обяснение за прекратяването на връзката, но не прекалено много подробности. Отново изразете чувствата му и му напомнете не само колко много го обичате, но и защо смятате, че е добро дете.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.