Акацията традиционно се свързва както с доброто, така и със злото.
Въпреки че акациевият мед е хвален заради отличния си вкус и лечебни свойства, а миризмата на акация извиква спомени от детството, има много поверия за самото дърво.
Това е твърда, дълготрайна дървесина, а акациевите стълбове са особено ценени сред хората заради устойчивостта им на влага. Смята се обаче, че е нещастна, ако е засадена до къщата , за което разсадниците имат напълно логично обяснение. Жилките на акацията проникват хоризонтално през земята и навсякъде по тях поникват нови издънки. Засадете само една близо до основата на къщата си и скоро ще имате цяла „гора“, с която да се борите.
Ето защо акацията се счита за инвазивен вид, дори в страни, където е местно дърво – например в Америка. Тъй като обаче понася добре сухи и бедни почви, мнозина я смятат за истинското дърво на бъдещето. Въпреки че в Сърбия я наричат „нерод“, акацията – всъщност – има род и е бобово растение, защото е родствена на граха. На някои места цветът се използва за приготвяне на „мед“, сладък и ароматен мармалад, приготвен от бели венчелистчета.
От друга страна, в много традиции акацията се смята за свещено растение. Така евреите я почитат, защото според преданието олтарът на Ноевия ковчег е направен от нея. Номадските племена, пътували през сухите райони на Африка, я ценели толкова много, че вярвали, че всеки, който счупи клона ѝ, ще умре след по-малко от година.
В някои средиземноморски страни акацията символизира живота, а някъде и голямата любов – точно както в стихотворението на Джордже Балашевич.












