ЖивотниЛюбопитноСвят

Човечеството е все по-близо до това да говори с китове и делфини!

Advertisement

Способността за общуване с животни вече не е само в приказките и научната фантастика.

Благодарение на невероятния напредък на изкуствения интелект и всеотдайността на глобалните научни екипи, човечеството е на прага на разбирането на езика на китовете и делфините – морски създания, които, точно като нас, използват сложни звукови модели, за да общуват помежду си.

Едно от най-амбициозните начинания в тази област е проектът CETI (Cetacean Translation Initiative), който използва усъвършенствани алгоритми за анализ на „кодираните“ щракания на гърбатите китове. Учените вече са идентифицирали звуци, които наподобяват лични идентификатори, диалекти и евентуално „думи“, отваряйки вратата към истинска междувидова комуникация. Целта им е да се научат да „говорят китов“ до 2026 г.

Тази надпревара не е мотивирана само от научно любопитство – фондация „Джереми Колер“ предлага до 10 милиона долара на този, който пръв преведе езика на животно. Компании като Google вече са в надпреварата: техният софтуер DolphinGemma, обучен върху повече от 40 години данни, има за цел да превежда речта на делфините. През 2013 г., използвайки инструменти с изкуствен интелект, учените идентифицираха първия звук, който делфинът научи, имитирайки човек – знак, че други делфини по-късно спонтанно са започнали да използват, считан за първата известна „дума“, прехвърлена от човек на животно.

Advertisement

Това обаче не е просто история за технологиите. Миналия ноември, край бреговете на Аляска, учени регистрирали взаимодействие с гърбат кит на име Туейн, който реагирал в продължение на 20 минути на звукови сигнали, излъчвани от изследователите. Във Флорида делфинът Зевс се научил да имитира човешките гласни А, Е, О и У – което е още едно доказателство за невероятната пластичност на езика им.

Но вълнението от технологичните открития не бива да засенчва основното послание: океаните вече ни казват – ние просто не слушаме. Здравите коралови рифове бръмчат от живот, докато повредените се превръщат в тихи пустини. От 60-те години на миналия век подводният шум се увеличава с три децибела на десетилетие – поради корабите, сондажите и добива на редки метали. По ирония на съдбата, същите тези метали, които дават възможност за технологии като изкуствения интелект, замърсяват океаните и заглушават песните на китовете. Техните вокални композиции, които могат да продължат до 24 часа, се състоят от римувани фрази, които се развиват по време на миграцията им. Изследванията показват, че китовете спират да пеят веднага щом кораб се приближи на по-малко от 1,2 км.

Но звукът не е единственото средство за комуникация. Животните използват също визуални, химични, термични и механични сигнали – елементи от собствения си сензорен свят, който учените наричат ​​​​умвелт. За да разберем значението на звука за същества, които използват ехолокация, ще трябва да навлезем в техния свят – и може би да променим гледната си точка за нашия собствен.

Интересно е, че CETI неслучайно е наречен подобно на SETI – програмата на НАСА за търсене на интелигентен живот извън Земята. Приликите не са само в името: комуникацията с китовете наподобява контакт със съвсем различен, но силно развит разум. Филмът „Пристигане“ показа този паралел чрез извънземни, които използват език, в който времето не е линейно. Някои лингвисти свързват този подход с хипотезата на Сапир-Уорф, според която езикът оформя реалността, която преживяваме.

Advertisement

Може би, ако някога наистина говорим „езика на китовете“, не само ще разберем живота в дълбините – и самите ние ще започнем да преживяваме пространството и времето по различен начин.

Може би ще се научим да слушаме, не само да говорим.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.