Съобщението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че съкращава крайния срок до „10 до 12 дни“, в който руският президент Владимир Путин трябва да постигне споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, е продължение на еволюцията на неговата реторика.
Нарастващото му недоволство от Москва и готовността му да говори открито за руската ескалация изпраща сигнал, който мнозина в Съединените щати и Европа отдавна чакат, според портала The Hill в коментара, който предаваме:
Въпреки че промяната в тона показва нарастващо разочарование, тя все още не е довела до конкретни действия. Русия интерпретира тази ситуация като продължение на затишието в натиска, което използва, за да засили офанзивите си срещу украински домове и болници.
Руските сили в момента постигат най-бързите си териториални придобивки от повече от година, а атаките им стават все по-сложни. Тактиката за изпращане на рояци дронове, използващи самолети, разработени в Иран, сега масово произвеждани и модифицирани в Русия с китайски части, претоварва украинската противовъздушна отбрана с тревожна скорост.
Само за един ден миналия месец Русия изстреля цели 728 дрона, примамки и ракети в една координирана вълна. Украинските прехващачи и оператори на радари полагат героични усилия, но са на ръба на изтощението.
Съединените щати разполагат с инструменти, които все още не са използвали. Законодателство за двупартийни санкции, чийто съавтори са сенаторите Линдзи Греъм (републиканец от Южна Каролина) и Ричард Блументал (демократ от Кънектикът), се разработва от месеци и е подкрепено от 85 сенатори, мнозинство, достатъчно за отмяна на вето. Този закон предвижда сурови вторични тарифи за страни като Китай, Индия и Бразилия, които продължават да купуват руски петрол и газ, и би увеличил значително разходите за бизнес с Москва .
През юли обаче ръководството на Сената оттегли законопроекта от разглеждане, след като президентът Тръмп намекна, че ще предприеме действия, ако Русия не покаже готовност за мир в рамките на 50 дни. Лидерът на мнозинството в Сената Джон Тун (републиканец от Южна Дакота) заяви, че ще „изчака“, за да придвижи законопроекта напред, сигнализирайки, че Конгресът на САЩ ще спази крайния срок на Тръмп. Лидерите на Камарата на представителите направиха същото.
Това решение беше грешка. Макар че е окуражаващо, че президентът Тръмп изразява нарастваща решителност, забавянето на действията на Конгреса с надеждата, че Путин внезапно ще се ангажира с преговори, само дава на Москва повече време и пространство за ескалация. Всяка седмица забавяне е пропусната възможност за увеличаване на финансовия натиск върху военната машина на Путин . И времето изтича не само за Украйна. Залогът е по-голям и включва Китай.
Ролята на Пекин в тази война става все по-видима. Китайските компании доставят цели оръжейни системи, не само компоненти. Произведените в Китай дронове и примамки помагат на Русия да „насища“ украинското въздушно пространство. Китайски представители дори приветстваха делегации от окупираните украински територии и продължават да продават тежка техника на компании, работещи там.
Европейски представители съобщават, че китайският външен министър наскоро е заявил пред ЕС, че Пекин не иска Русия да загуби войната и се опасява, че евентуално поражение на Русия би позволило на САЩ да се съсредоточат повече върху Азия .
Украйна реагира съответно. В началото на юли Киев арестува двама китайски граждани по обвинения в шпионаж, след като се твърди, че са се опитали да откраднат информация за украинската програма за ракети „Нептун“. Няколко дни по-рано президентът Володимир Зеленски наложи санкции на пет китайски фирми, обвинени в подкрепа на руските военни усилия. Това не са символични жестове, а признаци, че Украйна става все по-реалистична относно ролята на Китай и сътрудничеството с Москва.
Подкрепата за Украйна не е разсейване от конкуренцията на Америка с Китай . Тя е ключовата ѝ част . Отслабването на военния капацитет на Путин отслабва ключов стълб от глобалната стратегия на Китай. А позволяването на Русия да продължи агресията си без последствия би насърчило най-лошите инстинкти на Пекин от Тайванския проток до Южнокитайско море.
Заслужава да се отбележи, че администрацията на Тръмп започна да изразява нарастваща загриженост относно ролята на Пекин. В наскоро привършения кръг от търговски преговори висши американски служители, според съобщенията, са повдигнали възражения срещу покупката от Китай на санкциониран руски петрол и продажбата на технологии с двойно предназначение на стойност над 15 милиарда долара на Москва. Това са важни предупреждения, но без прилагането им рискуват да бъдат погълнати от модела на забавяне, който Москва и Пекин вече експлоатират.
Законът за санкциите „Греъм-Блументал“ трябва да продължи. Той представлява най-сериозният опит досега да се наложат реални разходи не само на Русия, но и на мрежата от държави (особено Китай), които ѝ помагат да оцелее след санкциите . Той допълва, а не се конкурира с усилията на администрацията да окаже натиск върху Москва. И изпраща послание, че САЩ са сериозни в намерението си да подкрепят предупрежденията си с действия.
Обратното броене може да бъде полезно. То създава извънредна ситуация. Но извънредна ситуация без прилагане на мерки не е заместител на стратегията . Сега не е важно колко дни остават на часовника, а дали използваме всеки един от тях, за да действаме.
Коментарът е написан от Джейн Харман, бивша конгресменка от Калифорния с девет мандата и бивш член на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите, която наскоро беше председател на Комисията по национална отбранителна стратегия. Тя е автор на книгата „Защита срещу лудостта: Защо неспособността ни да се справим с трудни въпроси, свързани с националната сигурност, ни прави по-малко безопасни“.












