Промените в тъканите и органите стават по-интензивни около 50-годишна възраст.
Въпреки че измерваме времето в секунди, минути и часове, стареенето на организма е динамичен процес. Последните изследвания показват, че ключовият повратен момент, когато стареенето се ускорява рязко, настъпва около 50-годишна възраст. От този момент нататък промените в тъканите и органите стават по-интензивни, което увеличава риска от хронични заболявания.
Кои органи остаряват най-бързо?
Екип от учени от Китайската академия на науките анализира протеини в различни органи и тъкани, за да разбере по-добре моделите на стареене. Резултатите показват, че кръвоносните съдове стареят най-бързо, а най-големите промени настъпват между 45 и 55-годишна възраст. Проучването е проведено върху проби, получени от 76 донори на органи на възраст между 14 и 68 години, починали поради мозъчни травми.
Анализът показа, че около 50-годишна възраст се наблюдава внезапен „скок“ в процеса на стареене.
Пробите включват седем системи в тялото:
- сърдечно-съдови (сърце и аорта),
- храносмилателна система (черен дроб, панкреас и черва),
- имунна (слезка и лимфни възли),
- ендокринни (надбъбречни жлези и бяла мастна тъкан),
- дихателни (бели дробове),
- защитен слой (кожа).
- опорно-двигателния апарат (мускули),
- и допълнително бяха анализирани кръвни проби.
Най-големите промени в аортата, панкреаса и далака
След като проследили подробно как нивата на протеините се променят с възрастта, учените сравнили резултатите с бази данни за заболявания и свързани гени. Те открили, че експресията на 48 протеина, свързани със заболявания, се увеличава с възрастта. Промените в структурата на протеините са наблюдавани особено във възрастта между 45 и 55 години, като аортата, панкреасът и далакът са били най-засегнати.
Можем ли да разпознаем моделите на стареене?
Важна част от изследването е бил експеримент върху мишки. Учените са изолирали протеин, свързан със стареенето на кръвоносните съдове, и са го инжектирали в млади индивиди. При третираните мишки са наблюдавани намалена физическа сила, проблеми с равновесието и признаци на стареене на кръвоносните съдове, което потвърждава значението на тези протеини в процеса на стареене.
По-ранни изследвания показват два „пика“ на стареене – около 44 и 60 години. Ново проучване обаче разкрива по-сложна картина, а именно, че различните системи на тялото стареят с различна скорост. Разбирането как и кога стареенето засяга най-много определени органи може да отвори вратата към нови терапии и по-добро качество на живот в напреднала възраст.
В края на изследването авторите подчертават потенциални бъдещи приложни изследвания:
„Нашият анализ може да предложи цялостен многотъканен протеомичен атлас, обхващащ 50 години човешкото стареене. Той помага да се разберат протеиновите дисбаланси в стареещите органи и разкрива както универсални, така и тъканно-специфични модели на стареене . “
Тези открития, казват те, могат да послужат като основа за разработване на медицински интервенции, които ще смекчат ефектите от стареенето. Резултатите са публикувани в уважаваното научно списание Cell.












