ЛайфстайлЛюбопитноСвят

Защо това цунами не беше толкова опустошително, колкото предишното?

Advertisement

Това беше едно от най-силните земетресения, регистрирани някога, но досега не е причинило катастрофалното цунами, от което мнозина се опасяваха.

Когато земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер удари източна Русия рано тази сутрин , то предизвика страх сред населението на крайбрежните райони в Тихия океан, съобщава Би Би Си.

Милиони хора бяха евакуирани и мнозина си спомниха опустошителните цунами от Индийския океан на Коледа 2004 г. и Япония през 2011 г., които също бяха предизвикани от подобно силни земетресения. Днешното цунами обаче беше много по-леко, въпреки че причини известни щети.

Какво причинява мегаземетресението?

Полуостров Камчатка е отдалечен и слабо населен, но се намира в така наречения „Тихоокеански огнен пръстен“, зона, известна с голям брой земетресения и вулканични изригвания.

Advertisement

Горните слоеве на Земята са разделени на части, наречени тектонични плочи, и всички те непрекъснато се движат една спрямо друга.

„Тихоокеанският огнен пръстен“ е дъга, съставена от тези плочи, която се простира около Тихия океан. Според Британската геоложка служба, до 80 процента от всички земетресения по света се случват по протежение на този пръстен.

Точно до брега на Камчатка, Тихоокеанската плоча се движи на северозапад със скорост от около 8 сантиметра годишно, около два пъти по-бързо от растежа на човешкия нокът, но бързо по тектонични стандарти.

Advertisement

На това място тя влиза в контакт с друга, по-малка плоча, така наречената Охотска микроплоча. Тихоокеанската плоча е океанска, което означава, че е изградена от плътни скали и следователно „иска“ да потъне под по-малко плътната микроплоча.

Докато Тихоокеанската плоча потъва към вътрешността на Земята, тя се нагрява и започва да се топи, като в крайна сметка на практика изчезва. Но този процес не винаги е гладък. Плочите често се заклещват, докато се плъзгат една под друга и горната плоча се издърпва надолу.

Това триене може да се натрупва в продължение на хиляди години, но след това внезапно да се освободи само за няколко минути.

Такива земетресения се наричат мегаплотни земетресения.

„Когато обикновено мислим за земетресения, ние си представяме епицентъра като една точка на картата. При земетресения с такава сила обаче разломът се простира на стотици километри“, обяснява д-р Стивън Хикс, преподавател по екологична сеизмология в Университетския колеж в Лондон.

Advertisement

„Именно тази огромна рифтова зона и движението на земята в нея водят до толкова висока магнитуда.“

Най-големите регистрирани земетресения в историята, включително трите най-големи в Чили, Аляска и Суматра, са били мегаплотни земетресения. А полуостров Камчатка е известен със силни земетресения.

Всъщност, друго изключително силно земетресение с магнитуд 9 е ударило район на по-малко от 30 километра от днешния епицентър през 1952 г., според Геоложката служба на САЩ (USGS).

Защо това цунами не беше толкова опустошително, колкото предишното?

Това внезапно движение на плочите може да изпрати огромни количества вода нагоре, които след това се движат към брега като цунами вълни. В открития океан цунамито може да се движи със скорост над 800 км/ч, приблизително колкото скоростта на пътнически самолет.

Advertisement

На този етап разстоянието между вълните е много голямо, а самите вълни са ниски, рядко по-високи от един метър. Но когато цунамито навлезе в по-плитки крайбрежни води, то се забавя, често до само 30–50 км/ч.

Разстоянието между вълните намалява, а височината им се увеличава, което в крайна сметка може да създаде истинска водна стена, когато достигне брега. Дори много силно земетресение обаче не е задължително да причини високи вълни цунами, които проникват дълбоко в сушата.

Според руските власти днешното земетресение е причинило вълни с височина до 4 метра в някои части на източна Русия. Но това е далеч по-малко в сравнение с десетки метри високи вълни по време на опустошителните цунами в Индийския океан през 2004 г. и Япония през 2011 г.

„Височината на вълната цунами се определя допълнително от локалната форма на морското дъно близо до брега, както и от формата на брега, където вълната пристига“, каза професор Лиза Макнийл, експерт по тектоника от университета в Саутхемптън.

Advertisement

„Тези фактори, заедно с гъстотата на населението на крайбрежието, влияят върху това колко сериозни могат да бъдат последиците от цунами“, добави професор Макнийл.

Първоначалните доклади на Американската геоложка служба (USGS) показват, че епицентърът на земетресението е бил на относително малка дълбочина – около 20,7 километра под земната повърхност.

Такава малка дълбочина може да причини по-голямо изместване на морското дъно и следователно по-голяма вълна цунами, но е трудно да се каже със сигурност в краткосрочен план след събитието.

„Една от възможностите е моделите за цунами да са взели консервативна оценка за дълбочината на земетресението“, каза д-р Стивън Хикс, добавяйки:

Advertisement

„Теоретично, ако преместите земетресението с още 20 километра по-дълбоко, това всъщност значително би намалило амплитудата на вълната цунами.“

По-добри системи за ранно предупреждение

Друг важен фактор е разработването на системи за ранно предупреждение. Поради честата поява на земетресения в Тихоокеанския регион, много страни са създали център за предупреждение за цунами. Чрез публични съобщения те изпращат предупреждения до населението за евакуация.

Подобна система не е била налице, когато опустошителното цунами удари града през 2004 г. в деня след Коледа, оставяйки много хора без време за бягство.

Повече от 230 000 души загубиха живота си в 14 страни от Индийския океан. Системите за ранно предупреждение са от решаващо значение, защото учените все още нямат възможността да предскажат точно кога ще се случи земетресение.

Advertisement

Геоложката служба на САЩ регистрира земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер в същия регион десет дни по-рано.

Това може да е било предишно земетресение, ранно освобождаване на енергия, но не е индикатор за точното време на бъдещо земетресение, обясни професор Макнийл.

„Въпреки че можем да използваме скоростта на движение на плочите, GPS, за да измерим текущите движения и кога са се случили предишни земетресения, можем да използваме тази информация само за да прогнозираме вероятността от земетресения“, каза тя.

Геофизичният институт на Руската академия на науките (ГИ РАН) ще продължи да наблюдава региона, тъй като очаква вторичните трусове да продължат и следващия месец.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.