Много от нас си спомнят репортажи в западни и прозападни медии отпреди около петнадесет години, които бръмчаха за „градове-призраци“ в Китай.
Тук, в преследване на икономически растеж, Китай прибягна до изграждането на цели градове, обитавани само от чернови. Това е обобщение на огромен брой подобни репортажи. За съжаление, много от тях са неверни.
За да разберем по-добре пълния контекст на нашата история, трябва да отбележим, че Ордос е китайски град на ниво префектура.
Това означава, че Ордос е малко повече от окръг и малко по-малко от класическа китайска провинция.
Гореспоменатата административна единица се простира на 86 752 квадратни километра, което е площта на почти цяла Сърбия.
Административно Ордос принадлежи към китайския автономен район Вътрешна Монголия, което означава, че се намира в Северен Китай, но също така и в дълбоката амнезия на колективния медиен Запад.
Ето защо.
Както съобщи Мелиса Чан
Много от нас си спомнят репортажи в западни и прозападни медии отпреди около петнадесет години, които възторжено говореха за „градове-призраци“ в Китай. Тук, в преследване на икономически растеж, Китай прибягна до изграждането на цели градове, обитавани само от чернови. Това е обобщение на огромен брой подобни репортажи.
Въпросът започна с „ексклузивен“ репортаж на американка от китайски произход Мелиса Чан, която в репортаж за Ал Джазира през 2009 г. написа, че изграждането на новия град е идея на правителството в Пекин, което, както се казва в подобни разкази, е обсебено от статистическия икономически растеж или растежа на БВП.
За Мелиса Чан, Ордос е провалено китайско село в стил Потьомкин насред пустинята.
Докладът ѝ предизвика лавина от подобни съобщения.
Както съобщава CNN…
„Изоставени архитектурни чудеса в най-големия град-призрак в Китай“, съобщи CNN.
„Ордос: Най-големият град-призрак в Китай“, съобщи Би Би Си.
Дори местните медии не можаха да устоят на отразяването на подобна информация, без поне да проверят контекста ѝ с официалните китайски държавни власти:
„Ордос, най-големият град-призрак и провалена инвестиция в света“, хвалеше се в хор с много други медии белградската „Нова икономика“.
„Ордос, известен още като Кангбаши, е трябвало да побере един милион жители и да бъде известен с мащабните си концептуални архитектурни проекти, жилищни кули и спортни съоръжения. Високите данъци върху недвижимите имоти и лошото качество на строителството обаче са обезкуражили хората да се заселят в този град“, съобщава уебсайтът, като се посочва, че целият град изглежда като постапокалиптично място.
Злонамерен, невеж или злонамерено невеж?
Но освен неприкритата злоба към нарастващия икономически и геополитически конкурент, западните и прозападните медии демонстрираха и голямо непознаване на Китай, както и на неговите концепции за развитие.
Днес Ордос има население от около 700 000 души (с по-широка площ от над 2 100 000) и е на първо място в континентален Китай по отношение на БВП на глава от населението. Градът отбеляза впечатляващ икономически растеж от 6,4% миналата година (известният БВП на града беше 636,6 милиарда юана, или 87,16 милиарда долара).
И не само това.
Град на щастливи хора, а не на призраци
Ордос е обявен за най-щастливия или един от най-щастливите градове в проучвания на общественото мнение в Китай през последните години.
Преди петнадесет или повече години западните и прозападните медии също не знаеха или не искаха да пишат, че развитието на Ордос, иначе базиран на изобилните въглищни находища в района му, е започнало още през 90-те години на миналия век с изграждането на магистрала с дължина около сто километра.
Околните пустинни райони са залесени и до голяма степен обработваеми. Преди около десет години степента на залесяване на пустинята Кубуки около Ордос е била 25%, а пясъчните райони на Маовусу са достигали 70%.
Дългосрочно развитие спрямо настоящата картина
Само благодарение на тези инициативи и откриването на възможности за селско стопанство, 102 000 жители са извадени от бедността.
Когато китайските власти решиха да построят нова градска зона в Ордос, наречена Кангбаши, която Мелиса Чан всъщност описа в докладите си като „град-призрак“, те имаха предвид икономии на разходи и ефективност. Изведнъж започнаха да се строят цели блокове от сгради и цели квартали, които, признаваме, бяха празни през 2009 г.
Но залогът беше концепцията за дългосрочно китайско развитие, а не безсмисленото производство на статистически БВП на всяка цена, което се вписва в една моментна и невярна информация за „град-призрак“.
Град, който постепенно се развива
Медийната лъжа за Ордос, или новата градска зона Кангбаши, като „град-призрак“, беше опровергана през 2017 г. от Уейд Шепърд, който откри, че това изобщо не е „град-призрак“, а град, който постепенно, но стабилно се развива.
До 2017 г. населението на Ордос се е увеличило от 30 000 на 153 000, а от 40 000 апартамента, построени през 2004 г., много малко са останали на пазара по това време.
Празната сграда на Държавния департамент, с привързани към нея цепелини
Историята на Ордос трябва да бъде запечатана с неговия противотежест . Историята помни, ако може така да се каже, че Емпайър Стейт Билдинг, официално открит на 1 май 1931 г., е бил до голяма степен празна сграда до втората половина на това десетилетие, така че нюйоркчани от онова време я преименували на „Празната сграда“.
Причината, поради която Емпайър Стейт Билдинг е бил небостъргач-призрак в продължение на около десет, а според някои източници дори петнадесет години, и защо е станал печеливш едва четвърт век по-късно, не е трудна за отгатване. Това е времето на най-мрачната икономическа депресия в Съединените щати, но медиите не са склонни да споменават този епизод от американската история.
Те по-скоро биха посочили, че са планирали да завържат цепелини за Емпайър Стейт Билдинг, но времето за такива балони е отминало. Точно както неизбежно е изчезнало времето, когато на репортажи от западните медии се е вярвало „за чиста монета“ и са били чисто и просто демоде.












