Аутизмът е неврологично разстройство, което засяга начина, по който мозъкът се развива и функционира, и по този начин поведението, комуникацията и социалните умения.
Ново изследване обаче потвърждава, че аутизмът може да повлияе и на начина, по който човек ходи – което на професионален език се нарича модел на ходене или походка.
Походката, която изглежда „необичайна“, е посочена и днес като спомагателен диагностичен индикатор за аутизъм в официалното ръководство за диагностика на психични разстройства ( DSM-5 ) .
Как изглежда това на практика?
Следните характеристики на походката могат да се наблюдават при хора с аутизъм:
ходене на пръсти
ходене с пръсти или стъпала, обърнати навътре („с пръсти навътре“)
разместване навън
Изследванията показват и по-фини разлики, като например:
по-бавно темпо
по-широки стъпала
по-дълга продължителност на фазата, когато стъпалото е на земята
по-дълго време, необходимо за извършване на всяка стъпка
по-голяма вариабилност в дължината и скоростта на крачката
Хората с аутизъм често имат трудности с баланса, координацията, стабилността на тялото и дори фините двигателни умения, като например писането на ръка.
Защо се случва това?
Тези разлики произтичат най-вече от разликите в развитието на мозъка, особено в региони, наречени базални ганглии и малък мозък.
Базалните ганглии играят ключова роля в планирането на движенията и контролирането на стойката на тялото, докато малкият мозък използва информация от зрението и усещането за пространство на тялото, за да направи движенията прецизни, стабилни и координирани.
Разликите в структурата, функцията и свързаността на тези части на мозъка при хора с аутизъм могат да повлияят на походката и общите двигателни умения. Нещо повече, тези разлики не изчезват с възрастта – напротив, при някои хора те стават по-изразени с напредване на възрастта.
При деца и възрастни с множество разстройства в развитието, разликите в походката често са по-изразени и са свързани с речеви и когнитивни нарушения.
Интересно е също, че „неравностите“ в ходенето могат да бъдат знак, че човекът е подложен на твърде много стимулация от околната среда – сензорно или психическо „претоварване“ – и че се нуждае от почивка или подкрепа.
Трябва ли да се лекува походката?
Не винаги. Много хора с аутизъм имат леки разлики в походката, които не оказват влияние върху ежедневието – и в тези случаи няма нужда от терапия.
Подкрепата е полезна само когато тези различия засягат ежедневното функциониране, например ако:
има повишен риск от падания
човекът има болки в гърба, краката или мускулите
детето не може да участва във физическите дейности, които харесва
Някои деца могат да се възползват от програма за развитие на двигателните умения, но тя не е задължително да се провежда в терапевтична зала. Училищата, които включват движение чрез игра и обучение, позволяват на децата с аутизъм да развиват двигателни умения спонтанно и със своите връстници.
Един такъв пример е австралийската програма „Радостта от движението“, която насърчава физическата активност директно в класните стаи.
Изследванията показват, че децата с аутизъм, които участват в спорт, танци и подобни дейности в общността, постигат значителен напредък в двигателните си умения.**
Такива модели за подкрепа също помагат на детето да поддържа контрол над собствените си движения, без да чувства, че нещо „не е наред“ и трябва да се поправи.
Накъде следва?
Въпреки че сега знаем много повече за спецификите на походката при хората с аутизъм, учените все още изследват кога и защо възникват вариации, както и как най-добре да се подходи към подкрепата на всяко дете – особено по време на периода на развитие.
Окуражаващо е, че физическата активност помага и за социалните и поведенческите умения, особено при деца в предучилищна възраст с аутизъм.
Ето защо много страни, включително Австралия, инвестират все повече в съвместни програми и подкрепа извън официалните диагнози, така че както децата с аутизъм, така и децата без аутизъм да имат еднакво пространство за растеж и движение.












