Наистина ли най-добрите взаимоотношения се основават на споделена нетърпимост към нещо?
Ако прегледате кореспонденцията си с приятеля си, колко оплаквания, различни тиради, оплаквания, излияния на общо недоволство биха се съдържали в тези съобщения?
Колумнистка на „Гардиън“ Ема Бедингтън го направи .
Както казва, тя би искала да е като кученце лабрадор, което разпространява радост, но се страхува, че всъщност е мърморещо.
„Приятелите ми се оплакват от всичко едно и също – и ние нямаше да сме приятели, ако не бяха – и от известно време се чудя дали хленченето ни всъщност има смисъл или само влошава нещата.“
Наскоро тази дилема достигна своя връх, когато се появи терминът „негативно приятелство“. Това е връзка, която се формира на основата на взаимна нетърпимост към нещо или някого.
В статия от списание „The Atlantic“ авторката се присъединява към онлайн група от мразещи кучета – обединени около споделено отвращение към лигавенето, окосмяването и поведението на собствениците им – но с течение на времето тя започва да чувства, че групата я кара да презира и дори да се страхува от кучетата още повече.
„Оказва се, че като хора сме програмирани да възприемаме споделената фанатизъм като шанс за изграждане на връзка. Проучване от 2006 г. установи, че хората виждат по-голям потенциал за приятелство в другите, когато споделят негативни, а не положителни мнения.“
„Не че ни харесва да не харесваме хората“, каза Дженифър Босън, един от членовете на изследователския екип. „Вече ни харесва да се срещаме с хора, които не харесват същите хора, които харесваме ние.“
Има нещо наистина специално в това да срещнеш някого, който също превърта очи на това, за което някакъв самопровъзгласил се експерт говори в претъпкана стая – може да бъде също толкова вълнуващо, колкото любовта от пръв поглед, казва Ема.
„Донякъде е утешително, както и откритието ми, че няколко души, с които си кореспондирам в WhatsApp, не са просто приятели – ние сме и нещо като колеги, защото всички работим предимно от вкъщи, така че това ни прави „сътрудници“ по някакъв начин. И не можем ли да се съгласим, че приятелствата от работата са белязани предимно – от негативизъм?“
Както самата тя казва, най-самотният и мрачен период в кариерата ѝ е бил, когато е споделяла офис в продължение на шест месеца с неуморно весел и щедър мъж, който е виждал доброто в абсолютно всеки.
„Тъй като аз и приятелите ми сме си един вид „колеги“, логично е да сме си отдушници – и това вероятно е здравословно, защото изследванията показват, че заяждането и шегите на работното място помагат за сплотяването на екипите.“
Но какво ще стане, ако не сме колеги – това би ли променило нещо? На това вече е малко по-трудно да се отговори.
„Когато се опитах да проуча онлайн дали е добре да бъда постоянно циничен и мрачен с приятелите си, на всяка крачка бях посрещан с постоянни похвали за позитивното мислене и агресивни съвети как да извадя „лошите вибрации“ от живота си.“
Задълбочавайки се обаче, тя открила, че някои психолози казват, че „изразителното съжаление за нещо“ – т.е. изпускателен клапан – може да има положителен ефект, докато потискането и неразпознаването на емоциите попада под „избягване на преживяванията“, което определено е лошо, защото трябва да изпитвате (негативни) чувства.
Това не ѝ беше достатъчно, затова потърси по-силно потвърждение за поведението си там, където се чувства най-безопасно – в WhatsApp.
„„Мислиш ли, че нашето приятелство е негативно?“, попитах най-добрата си приятелка. Тя каза, че не мисли така. „Просто виждаме реалността много ясно.“ След това се съгласихме, че нашето приятелство е преди всичко дълбока и безусловна подкрепа. Когато някой те вижда и приема в най-мрънкащата, самосъжаляваща се, ирационално ядосана или несправедлива версия – и в замяна ти ти си надежден пазител на „най-лошото аз“ на някой друг – това е ценно и сме благодарни за това. Вероятно е най-позитивното нещо, което някога сме писали в този чат.“












