ЛайфстайлЛюбопитноСвят

КАЗАХА МИ „СИНЪТ ВИ Е ИЗЧЕЗНАЛ“ Майката го търси 32 години, а после ИСТИНАТА я удари като гръм: „ТОЙ БЕШЕ У ВКЪЩИ…“

Advertisement

През уикендите Ли Джингдзъ и съпругът ѝ водели сина си Мао Ин в зоологическата градина или в някой от многото паркове в родния им град Сиан, столицата на провинция Шанси в централен Китай. Един от тези моменти останал дълбоко запечатан в паметта ѝ .

– Тогава беше на около година и половина. Заведохме го в градската зоологическа градина в Сиан. Видя червей на земята, беше много любопитен, посочи го с пръст и каза: „Мамо, червей!“ Докато го извеждах от зоологическата градина, той държеше червея в ръка и го притисна към лицето ми – спомня си Джингдзъ.

Мао Джин беше единственият им син, тъй като в Китай беше в сила политиката за едно дете и не се допускаха много деца. Тя искаше синът ѝ да бъде трудолюбив и успешен, затова му даде прякора Джиа Джиа, което означава „голям“.

Advertisement

– Джиа Джиа беше изключително добре възпитано, умно, послушно и зряло дете. Не обичаше да плаче. Беше весело и очарователно дете, което веднага привлече вниманието на всички – каза Джиндзъ, както съобщава Би Би Си.

Той и съпругът ѝ го оставяха в детската градина сутринта и го вземаха след работа. – Всеки ден, веднага щом се прибирах от работа, играех с детето си.

Джиндзъ работела за компания, която изнасяла пшеница, така че по време на жътва трябвало да пътува извън града, за да посещава доставчици в провинцията. По това време Джиа Джиа останал вкъщи с баща си. По време на едно от тези посещения тя получила спешно съобщение от работодателите си, което я подтикнало да се върне у дома незабавно.

– По онова време комуникационните технологии не бяха толкова развити. Затова получих телеграма само с шест думи: „Спешен случай у дома, върнете се веднага.“ Нямах представа какво се е случило – спомня си тя.

Advertisement

Тя бързо се върнала в Сиан, където хазяинът я информирал за тежкото положение .

– Хазяинът ни каза само едно изречение: „Синът ви е изчезнал“. Мислите ми бяха напълно блокирани. Мислех си, че може да се е изгубил, но никога не ми е минавало през ума, че може никога повече да не го намеря – спомня си тя.

Беше през октомври 1988 г., а Джиа Джиа беше на две години и осем месеца.

Съпругът на Джинза каза, че е взел Джиу Джиу от детската градина и на връщане се отбил в малкия хотел на семейството, за да му донесе чаша вода. Оставил сина си за момент, докато водата е студена, но когато се обърнал, Джиа Джиа го нямало.

Advertisement

Джиндзъ вярваше, че синът ѝ скоро ще бъде намерен.

– Мислех си, че може би се е изгубил и не знае как да се прибере. Вярвах, че някакви добри хора ще го намерят и ще ми го доведат – спомня си Джингдзъ.

Тя прокопа небето и земята.

След седмица без никакви новини обаче, тя разбра, че ситуацията никак не е благоприятна.

Advertisement

Тя започнала да разпитва хората дали са виждали Джиу Джиу около хотела. Отпечатала 100 000 листовки със снимката му, които разпространила на автогарите и жп гарите в Сиан, а също така обявила изчезването му в местни вестници. Но нито едно от тези действия не дало резултат.

– Сърцето ми беше разбито… Чувствах нужда да плача. Исках да крещя. Сякаш някой ми взе сърцето – казва майката.

Тя плачеше всеки път, когато видеше дрехите, обувките или играчките на децата, които Джиа Джиа обичаше.

Advertisement
По това време Джингдзъ не е осъзнавал сериозността на проблема с трафика на деца в Китай .

Политиката за едно дете, въведена през 1979 г., е отговор на бързо нарастващото население на Китай и желанието за намаляване на бедността. В градовете е било разрешено само едно дете, докато в селските райони двойките са можели да имат второ дете, ако първото е било момиче.

Много двойки искаха син, за да осигурят продължаването на семейството и да се грижат за себе си в напреднала възраст, въпреки че не можеха да имат повече деца без тежки наказания, а излишните им синове нямаха право на социална помощ.

Смята се, че тази политика е допринесла за увеличаването на отвличанията на деца, особено на момчета, въпреки че Джиндзъ не е знаел за това.

– Понякога по телевизията даваше съобщения за изчезнали деца, но никога не съм си мислила, че са отвлечени и продадени. Вярвах, че просто са се изгубили – казва тя.

Advertisement

Първият ѝ инстинкт, след като научила за изчезването на Джиа Джиа, бил да обвини съпруга си. Скоро обаче осъзнала, че трябва да работят заедно, за да намерят сина си. С течение на времето манията им по изследванията ги накарала почти да спрат да говорят за каквото и да било друго и четири години по-късно се развели.

Но Джиндзъ не се отказа. Всеки петък следобед, след работа, тя пътуваше с влак до околните провинции, търсейки Джиу Джиу, и се връщаше в неделя вечерта, готова да възобнови работа в понеделник.

Винаги, когато научаваше за някаква следа, като например за момче, което прилича на Джиа Джиа, тя веднага пътуваше, за да я провери.

Advertisement

Веднъж, по време на едно от онези по-дълги от обикновено пътувания, тя пътува с автобус до град в Шанси, а след това до провинцията, за да търси двойка, която твърди, че е осиновила момче от Сиан, което прилича на Джиа Джиа. След като изчака до падането на нощта селяните да се върнат от полето, тя научи, че двойката е завела момчето обратно в Сиан, затова побърза да се върне обратно, пристигайки в града в ранните часове на сутринта.

След това тя прекара часове в търсене на апартамента, в който двойката беше отседнала, само за да разбере, че са си тръгнали преди два дни. Тя продължи пътуването си и пътува до друг град. Търси отново от хотел на хотел, но когато най-накрая намери подходящия, двойката вече се беше напуснала.

Въпреки умората и изтощението си, тя не се отказа. Пътува до друг град, за да намери родителите на съпруга си, но и там ги нямаше. След това искаше да отиде при жената от родния си град, но вече бяха минали два дни, а тя не беше яла и спала както трябва.

Advertisement

След като си починала, тя продължила търсенето си и накрая намерила жена с дете. За нейно голямо разочарование обаче, момчето не било нейният син.

„Бях сигурна, че това е детето на Джиа Джиа. Бях изключително разочарована. Чувствах, че това ме е засегнало дълбоко“, казва Джиндзи.

След това преживяване тя започнала да усеща, че гласът на сина ѝ е навсякъде около нея. „Всяка сутрин първото нещо, за което си мислех, беше Джиу Джиу. А през нощта сънувах, че ме вика: „Мамо, мамо!“, точно както правеше, когато беше малък“, добави Джиндзи.

Advertisement

По съвет на бившата си приятелка от училище, която беше лекарка, тя реши да подаде молба за хоспитализация.

„Лекарят ми каза нещо, което ме трогна дълбоко: „Мога да лекувам физическите ви неразположения, но що се отнася до неразположенията на душата ви, това зависи само от вас.“

„Думите му ме накараха да преосмисля пътя си. Започнах да осъзнавам, че ако не се науча да контролирам емоциите си, мога напълно да загубя контрол. Ако полудея, как ще продължа да търся детето си? А какво ще стане, ако Джиу Джиу се върне и намери луда майка? Това би било още по-лошо за него“, казва Джиндзъ.

Тогава тя реши съзнателно да контролира емоциите си и да съсредоточи цялата си енергия върху търсенето на сина си.

Advertisement

Междувременно сестра ѝ опаковала всички вещи и играчки на Джиа Джиа в кутия, защото гледането им разбило сърцето на Джиндзи .

Освен това, Джиндзъ осъзнала, че не е сама в търсенето си – много родители имат изчезнали деца, не само в Сиан, но и в целия Китай. Те се обединили и сформирали мрежа, която обхващала повечето китайски провинции. Разменяли листовки и ги разлепвали в районите, за които отговаряли.

Мрежата помогна да се разкрият много следи, но за съжаление никоя не доведе до Джиу Джиу. По време на мисията си Джингзи посети 10 провинции в Китай.

Когато минаха 19 години, Джингдзъ стартира уебсайт, наречен „Baby Come Home“ (Бебе, ела у дома), за да помогне на семействата да се свържат отново с изчезналите си деца.

Advertisement

– Вече не бях сам. Помогна ми огромна група доброволци, които искаха да помогнат за намирането на децата ни. Беше трогателно за мен. И си помислих: Дори моето дете да не бъде намерено, мога да помогна на други деца да се върнат при семействата си – каза той.

През 2009 г. китайското правителство създаде ДНК база данни, която позволи на двойките да регистрират своята ДНК и на децата, за които подозират, че са отвлечени. Това беше огромна крачка напред, която помогна за разрешаването на хиляди случаи.

Джиндзъ беше чувал много истории за изчезнали деца, много от които момчета. Повечето от тях бяха отвлечени, защото родителите им искаха син, а двойките, които ги купуваха, често нямаха синове, а само дъщери.

Advertisement

Чрез работата си с организации, включително Baby Come Home, Джингдзъ е помогнала на 29 деца да се съберат отново с родителите им.

Понякога се питах: „Защо това не може да е моят син?“ Но ако виждах родители, които прегръщат децата си, се радвах за тях. Въпреки че не ми беше лесно, това ме мотивираше и ми даваше надежда, че един ден детето ми ще се роди.“

Имаше моменти, в които Джингдзъ беше на ръба да загуби надежда .

„Всеки път, когато някоя следа беше фалшива, се чувствах много разочарована. Но не исках да се поддам на това разочарование. Ако го направя, ще ми бъде много трудно да продължа да живея. Запазих надеждата, която ми позволи да продължа напред“, казва тя.

Майка ѝ също беше голяма подкрепа, напомняйки ѝ да не се отказва.

Advertisement

„Майка ми почина през 2015 г. на 94-годишна възраст, но преди да почине, ми каза, че е сънувала завръщането на Джиу Джиу. „Минаха почти 30 години, сега той трябва да се върне“, каза тя.“

Когато майка ѝ припаднала преди смъртта си, Джингдзъ вярвала, че последната ѝ мисъл е за внука ѝ.

– Прошепнах ѝ в ухото: „Мамо, не се тревожи, непременно ще намеря Джиу Джиу.“ Не го направих само за себе си, а за да изпълня обещанието си към майка ми и да намеря сина си – добавя Джингдзъ.

Advertisement

На този ден, 15 януари според лунния календар, който беше рожденият ден на Джиа Джиа, майка ѝ почина. „Чувствах, че Бог ми напомня да не забравям нито майката, която ме е родила, нито сина, когото носех.“

И тогава, на 10 май тази година, точно на Деня на майката, Джиндзъ получи обаждане от Администрацията за обществена сигурност на Сиан с невероятната новина: „Мао Ин е намерен“.

„ Не можех да повярвам , че е истина“, казва Джингдзъ.

Полицията използва снимка на възрастен мъж, получена от сигнал, за да го идентифицира като човек, отвлечен от Сиан преди години. След това той е бил разположен в Ченгду, в съседната провинция Съчуан, на около 700 километра разстояние. След като е направил ДНК тест, резултатите показват съвпадение.

Advertisement

„Едва когато получих резултатите от ДНК теста, наистина повярвах, че синът ми е намерен“, казва Джингдзъ.

След 32 години и повече от 300 фалшиви следи, търсенето приключи.

След всички тези години, денят, в който да се събере отново със сина си, най-накрая дойде – 18 май. Джиндзъ беше нервна, не знаеше как да реагира. Сега той беше възрастен мъж, женен, със собствен живот и фирма за интериорен дизайн.

„Преди да се срещнем, се притеснявах дали ще ме познае, дали ще ме приеме или просто ще ми прости. Страхувах се, че няма да мога да го прегърна, въпреки че толкова много го търсех“, казва Джингдзъ.

Заради ангажираността ѝ с проблема с изчезналите деца, случаят ѝ стана известен и медиите искаха да пишат за този обрат.

Advertisement
Среща

В деня на събирането, Централната китайска телевизия (CCTV) излъчи предаване на живо, което показа как Джиу Джиу влиза в церемониалната зала на Администрацията за обществена сигурност в Сиан и вика „Майко!“, докато тича в прегръдките ѝ. Майка, син и баща плакаха заедно.

„Точно така тичаше към мен, когато беше дете“, казва Джингдзъ.

По-късно Джиндзъ научава, че Джиа Джиа е бил продаден на бездетна двойка в провинция Съчуан за 6000 йени (840 долара в днешни пари), година след като е бил отвлечен. Осиновителите му променили името му на Гу Ниннин и го отгледали като единствен син.

Той е учил в начално и средно училище, както и в колеж, в град Ченгду. За да се добави иронията, той е видял Джингзъ по телевизията няколко години по-рано и я е помислил за добросърдечен човек. Той също така си е помислил как синът ѝ прилича на него, когато е бил дете, на снимката, която му е показала. Но не е свързал нещата.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.