Отношенията между Русия и Азербайджан достигнаха нова криза, след като двама етнически азербайджанци загинаха по време на масови полицейски акции в руския град Екатеринбург миналата седмица. Азербайджанското външно министерство привика временния пратеник на Русия Пьотр Волокович в събота и протестира срещу това, което определи като „брутални убийства“ на двама азербайджански мъже по време на акциите в петък.
Аутопсията в Баку на братята Зиядин и Хюсеин Сафарови, починали миналата седмица след ареста им от руската полиция, показа, че мъжете са били пребити до смърт , съобщи държавният съдебен експерт. Министерството заяви още, че няколко други души са били сериозно ранени. Руските правоохранителни органи обаче твърдят, че единият от мъжете е починал от сърдечен удар, докато причината за смъртта на другия не е потвърдена , пише Би Би Си .
Руската полиция първоначално твърди, че акциите са били насочени към „етнически престъпни групи“, свързани с убийства в началото на 2000-те години, и потвърди, че всички арестувани руски граждани са родени в Азербайджан. Общо са задържани около 50 души.
И двамата мъже от Азербайджан показват признаци на травма, съобщиха официални лица в Баку във вторник, като проправителствените медии обвиняват Владимир Путин за полицейското насилие . Главният прокурор на Азербайджан е образувал наказателно производство срещу руската полиция за изтезание и умишлено убийство на братята.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в понеделник пред държавната информационна агенция ТАСС, че Путин и Алиев все още не са се споразумели да обсъдят инцидента в Екатеринбург.
„В момента такъв разговор не е на дневен ред, но ако е необходимо, той ще бъде организиран възможно най-скоро“, каза Песков, отговаряйки на въпроса дали руският президент ще се свърже с азербайджанския лидер относно ареста на азербайджански имигранти в Екатеринбург .
Смъртта на двама братя, задържани от Русия, разкри дипломатически разрив с Азербайджан, който тлее от известно време.
Отменени културни и официални събития с Русия
В ясен знак за сериозно дипломатическо напрежение, Министерството на културата на Азербайджан отмени в неделя всички концерти, изложби и фестивали, свързани с Русия , позовавайки се на „умишлено целенасочени и извънсъдебни ликвидации“ на етническа основа. Азербайджанският парламент се отказа от планираната двустранна среща в Москва, а правителството отмени посещението на руския вицепремиер Алексей Оверчук, както съобщи руският независим вестник Moscow Times.
„Правителството на Азербайджан не счита за уместно, при настоящите обстоятелства, пристигането на Оверчук или друг официален представител на Русия в страната“, заяви азербайджански служител пред агенция Report. Кремъл отговори с изявление, че „искрено съжалява“ за отмяната на руски културни програми в Азербайджан.
В понеделник полицията в Баку нахлу в редакцията на „Спутник Азербайджан“, местния клон на руската държавна новинарска мрежа, която разпространява кремълска пропаганда. Въпреки че „Спутник“ официално преустанови дейността си в Южен Кавказ по-рано тази година, след като нов медиен закон ограничи собствеността от чуждестранни организации, компанията продължи да публикува съдържание онлайн.
Министерството на външните работи на Азербайджан твърди, че медийната къща продължава да работи благодарение на „незаконно финансиране“ и потвърди, че по време на акцията са извършени някои арести. Местните медии съобщават, че сред арестуваните са главният редактор Игор Картавих и заместник-редакторът Евгений Белоусов . Някои азербайджански източници твърдят, че двамата служители на редакцията всъщност са членове на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), въпреки че това не е официално потвърдено. Трети руски журналист е бил задържан, докато е снимал полицейска акция, съобщава руската държавна агенция Ruptly.
Руското Министерство на външните работи привика азербайджанския посланик в Москва „поради враждебните действия на Баку и незаконното задържане на руски журналисти“.
Напрежение след свалянето на азербайджанския самолет
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Азербайджан до голяма степен се дистанцира от Русия , сътрудничейки си със Запада за разработване на огромните си нефтени и газови ресурси. Особено спорна беше руската подкрепа за Армения по време на Първата война в Нагорни Карабах от 1992 до 1994 г., в която Азербайджан беше победен. Когато обаче Илхам Алиев наследи президентския пост от баща си през 2003 г., той успя да намери общ език с Путин.
Русия обаче остана встрани, докато Азербайджан спечели нова война с Армения . Тази победа промени баланса на силите в Южен Кавказ, където Алиев сега се смята за доминиращ играч – не само икономически, но и военно. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. допълнително отслаби влиянието на Москва в региона.
Въпреки че Алиев и Путин подписаха декларация, с която обявиха страните си за съюзници, Азербайджан запази независима позиция, наричайки контролираните от Русия части от Украйна „окупирани“ и изпращайки хуманитарна помощ на Киев.
Отношенията между Русия и Азербайджан се охладиха допълнително през декември, след като руските противовъздушни системи свалиха пътнически самолет на Азербайджанските авиолинии, летящ от Баку за Грозни в Чечня . Самолетът се разби в Западен Казахстан, при което загинаха 38 души. Самолетът беше отклонен над Южна Русия, а руските власти не дадоха разрешение за кацане.
Руският президент Владимир Путин изрази съболезнованията си на азербайджанския лидер, но не пое отговорност, твърдейки, че системи в Чечения са реагирали на украинската атака, извършена в същия ден. Алиев заяви, че извинението е едно от условията за продължаване на отношенията, но че то не е достатъчно. След първоначалните констатации на разследването, които сочеха руска отговорност, Алиев поиска пълно признание, наказване на виновните и започване на процес за изплащане на обезщетения.
Инцидентът беше последван от редки, но остри критики към Русия от Азербайджан, въпреки тесните връзки между двамата лидери. Според Фарид Шафиев, президент на спонсорирания от правителството Център за анализ на международните отношения в Баку, „руската империалистическа арогантност“ все още е ясно видима. Той посочи, че Русия все още гледа отвисоко на бившите съветски републики и отказва да признае отговорност.
Във вторник азербайджанският портал Minval също заяви, че разполага с нов аудиозапис и писмо, потвърждаващи участието на руски военни сили в ракетната атака. Според писмото, поради лошия мобилен прием и липсата на функциониращи кабелни връзки, координацията е разчитала главно на нестабилни мобилни връзки.
„Потенциалната цел е била открита в 08:11 и е проследена с радар. Твърди се, че по целта са били изстреляни две ракети, след като Паладичук е получил заповед по телефона да я унищожи — въпреки гъстата мъгла, която е правила оптичното потвърждение невъзможно“, твърдят те, съобщава Euronews.
Според писмото „координатите, скоростите и посоките на целта по време на изстрелването и на двете ракети са подробно описани в писмения доклад. Първата ракета е пропуснала целта, докато втората е експлодирала достатъчно близо, за да могат отломките да ударят самолета“.












