В продължение на десетилетия учените бяха убедени, че пръстите на ръцете и краката се свиват във вода, защото външният слой на кожата абсорбира вода и набъбва, но това не е така.
А именно, повърхностният слой на кожата е здраво прикрепен към слоя отдолу и не може да се разпространява толкова лесно. Още през 1935 г. учените забелязали, че пръстите на ръцете и краката не се свиват, независимо колко дълго са били във вода, ако определен нерв е увреден.
След това те стигнали до заключението, че това се случва поради реакцията на вегетативната нервна система в тялото, която е отговорна и за сърдечния ритъм и дишането.
Невролозите сега са склонни да вярват, че зад всичко стои еволюционен контекст, т.е. пръстите се свиват, защото се прилепват по-добре и по-лесно към мократа повърхност – те ловят риба по-лесно, по-стабилни са на мокри повърхности и т.н.
През 2013 г. те проведоха серия от изследвания по тази тема. В едно проучване доброволци бяха помолени да хващат мокри и сухи предмети в две ситуации – ако пръстите им са набръчкани от вода и ако са сухи. С набръчкани пръсти те бяха много по-бързи в повдигането на мокри предмети.
Те го сравниха с гумите на кола. Ако шарките са достатъчно дълбоки, гумата ще се залепи добре за повърхността. Всички знаем случая с прословутите „плешиви гуми“. Същото е и с пръстите.
Ако имат по-дълбоки шарки, водата ще преминава през тях и те ще се прилепват по-добре към мократа повърхност. Заключението на учените е, че пръстите не набъбват във водата, а се свиват поради свиването на кръвоносните съдове в тях, което кара кожата да се свива.












