За някои бъдещето на човечеството се крие в амбициозни проекти като колонизацията на Луната и Марс. Но докато визионери като Илон Мъск от SpaceX, Джеф Безос от Blue Origin и Ричард Брансън от Virgin Galactic си представят тези грандиозни сценарии, възниква въпросът: Има ли космическите пътувания странични ефекти, за които не сме знаели, и какво се случва например с мозъка ни, когато не сме на Земята. НАСА се опита да разбере повече.
В проучването, публикувано във Frontiers in Psychology, американски изследователи са работили с 25 астронавти, прекарали около шест месеца на Международната космическа станция (МКС), за да изследват промените в широк спектър от области на когнитивните функции. Няма данни за значително когнитивно увреждане или невродегенеративен спад при астронавтите след този период.
„Животът и работата в космоса не са свързани с широко разпространени когнитивни нарушения, които биха показали значително мозъчно увреждане“, обяснява Шийна Дю, изследовател в Лабораторията за поведенческо здраве и представяне на НАСА и автор на изследването.
Всички астронавти всъщност са били подложени на серия от тестове, разработени за оценка на различни когнитивни функции. Резултатите показват, че отговорите на задачи, оценяващи скоростта на обработка, работната памет и вниманието, са били по-бавни, отколкото на Земята, но не по-малко точни, въпреки че някои промени са отнели повече време. „Например, по-бавна производителност по отношение на вниманието е била наблюдавана само в началото на мисията, докато скоростта на обработка на данни не се е върнала към първоначалните си нива до края на мисията и завръщането на екипажа на Земята“, заявяват изследователите в проучването.
Някои мозъчни функции обаче са по-склонни да бъдат засегнати от други. Но дори и на Земята, скоростта на обработка на информация, работната памет и вниманието могат да покажат временни промени, когато човек е под стрес. Други функции, като например паметта, са по-малко податливи на стресовия фактор.
„Ако сме имали натоварен ден или не сме спали много предната нощ, може да ни се струва, че ни е трудно да останем фокусирани или ни отнема повече време да обработим задачите“, обяснява Дю.
В допълнение към тези стресови фактори, астронавтите са изложени и на други специфични за космоса стресови фактори. От друга страна, има надежда, че временно компрометираните функции ще бъдат компенсирани от други: „Възможно е дори в областите, където е регистриран спад, астронавтите бързо да го компенсират и да изпълняват задачите си ефективно“, се казва в проучването.
Изследователи от НАСА казват, че тяхното проучване може да ни помогне да разберем какви промени в когнитивните функции могат да настъпят, когато хората са преместени в екстремни среди, от дълбините на океана до бази в Антарктида и мисии под земята.
„Разбирането на това как мозъкът се държи в космоса би могло да помогне на науката да предскаже когнитивните промени, причинени от повишено излагане на радиация и липса на комуникация“, отбелязват изследователите.












