Учените са изследвали как процесът на умиране влияе на човешкия мозък.
Идеята, че мозъкът просто спира да функционира, когато човек почине, е далеч от истината, според изследване, публикувано през 2022 г. в списанието Frontiers in Aging Neuroscience.
Група невролози от университета в Тарту, Естония, са изследвали подробно мозъка на пациент, страдащ от епилепсия. Д-р Рол Висент и неговият екип са използвали непрекъсната електроенцефалография (ЕЕГ), за да наблюдават пациента и да се опитат да предскажат припадъците, преди да се случат. Под наблюдение обаче пациентът за съжаление е получил инфаркт и е починал.
Въпреки трагичното събитие, учените за първи път наблюдаваха активността на умиращ мозък.
„Измерихме 900 секунди мозъчна активност около момента на смъртта, със специален фокус върху 30-те секунди преди и след спиране на сърцето“, каза д-р Аджмал Земар, неврохирург от Университета в Луисвил, САЩ, който организира изследването.
„Непосредствено преди и след като сърцето спря да работи, наблюдавахме промени в специфичен тип невронни трептения, така наречените гама трептения, но също и в други видове, като делта, тета, алфа и бета трептения.“
Потвърдено е, че ритмичните мозъчни вълни, регистрирани в момента на смъртта, са подобни на вълните, които се появяват по време на сънища, припомняне на спомени и медитация. Това дава възможно обяснение защо хората често имат ярки спомени или „живот идва“ по време на преживявания близо до смъртта.
Известната поговорка „животът лети пред очите ти“ би могла да има научна основа.
Съществуват няколко вида мозъчни трептения (мозъчни вълни), които представляват модели на ритмична мозъчна активност, присъстващи в живия човешки мозък. Например, гама трептенията се наблюдават по време на концентрация, сънуване, както и по време на процеси на памет и обработка на информация.
„Чрез генерирането на трептения, свързани с припомнянето, мозъкът може да извършва последен преглед на важни житейски събития точно преди да умрем, подобно на преживяванията, описани в ситуации близо до смъртта“, добави Земар.
„Тези открития оспорват разбирането ни за това кога точно свършва животът и повдигат важни въпроси, като например тези, свързани с времето на даряване на органи. Като неврохирург понякога се сблъсквам със загуба. Неописуемо е трудно да се съобщи новината за смъртта на опечалени членове на семейството. Това, което можем да научим от това изследване, е, че дори когато нашите близки затварят очи и са готови да ни напуснат, мозъците им може да преживяват едни от най-красивите моменти от живота си.“












