Миналия месец Световната здравна организация (СЗО) предупреди за появата на нов подвариант на коронавируса NB.1.8.1. Нова мутация на скандалния щам омикрон – NB.1.8.1, известен още като Nimbus , беше идентифицирана за първи път през януари. Поради бързото му разпространение по света, той е обозначен като „вариант под наблюдение“.
СЗО твърди, че изглежда е по-заразно от предишните варианти, въпреки че няма доказателства, че причинява по-тежки форми на заболяването. Някои страдащи обаче съобщават за симптоми , които се различават от класическите, като например упорита кашлица , болки в гърлото и главоболие . Това се случи с Питър Дейвисън, репортер на Gazette & Hearld, който описа подробно ежедневния си опит. Излъчваме го изцяло:
вторник
Цял ден се чувствах уморен. Съпругата ми и дъщеря ми имат болки в гърлото, така че когато гърлото ми започне да ме драска, не го приемам твърде сериозно. Докато приготвях вечеря вечерта, изведнъж усетих тръпка, която премина през тялото ми от раменете до гърдите, като вълна. Необичайно чувство. Час по-късно започна упорита кашлица, но не я свързах веднага с коронавируса.
сряда
Подуто гърло и болката при преглъщане не ми дадоха да спя. Парацетамолът не облекчава главоболието, а упоритата кашлица допълнително дразни гърлото ми. Пиша на редактора, че няма да дойда на работа. „Няма нищо в плана, което да не мога да завърша утре“, пиша оптимистично.
четвъртък
Още една ужасна безсънна нощ. Отново съобщавам, че съм болен и се връщам в леглото. Потта ме кара да отметна завивката и да отворя прозорците. Заспивам и се събуждам час по-късно – замръзнал и треперещ. Завивам се в юрган и заспивам отново. Час по-късно се събуждам – прегрял и жаден. Това редуване на температура и тръпки ще ме преследва през следващите 24 часа.
NB.1.8.1 обаче крие още изненади. Загубих чувството си за вкус и мирис. Няма значение, защото загубих и апетита си, но дори напитката с мед и лимон вече няма вкус. Това обаче не ме спира да изям цял пакет пастили за гърло. „Не ги яжте като бонбони“, предупреждава съпругата. „Това е единственото нещо, което облекчава болките в гърлото ми. Купете още“, оплаквам се аз. Всичко ме боли. Виене на свят, гадене. Вечер започвам да кихам. Всяко кихане ме боли.
петък
Още един сутрешен имейл за работа. Същите симптоми като вчера, контролирам ги с комбинация от ибупрофен и парацетамол на всеки четири часа, с нова опаковка с пастили. Вечерта подуването в гърлото ми бавно отшумява. Най-накрая няма нови симптоми, помислих си. „Очите ти порозовеха“, казва съпругата.
Събота
Тази досадна, драскаща кашлица изчезна , но беше заменена от дълбока, „гръдна“ кашлица. Осмелявам се да отида до кухнята и да си направя питие. В долната част на стълбите ми свършва дъхът. Сядам и се опитвам да дишам дълбоко, но сякаш дробовете ми запълват само една четвърт от капацитета си. Мисля за хората на вентилатори през 2020 г. и си мисля да се обадя на 911. Тогава кашлицата освобождава дихателните пътища и спирам да се паникьосвам.
Час по-късно разговарям с дежурния лекар. Искам да поговорим за короната, но описвам цвета на слузта. „Звучи като белодробна инфекция, ще ви предпиша антибиотици. Възможно е да имате корона.“ „Мога ли да се изследвам?“, питам. „Вече не правят тестове. Можете да си го купите от аптеката.“ Съпругата ми носи теста. Внимателно следвам инструкциите: „Капете четири капки от разтвора върху тест лентата и изчакайте между 15 и 30 минути“. Слагам капки. Червената линия се появява почти веднага и се поздравявам с правилната диагноза.
Неделя
Повечето от симптомите са изчезнали, с изключение на дълбоката кашлица. Гласът ми е напълно унищожен. Дълбок е и дрезгав, което може да звучи привлекателно за някои, но не и когато идва от устата на самосъжаляващ се мъж на средна възраст.












