Китайски изследователи направиха изненадващо откритие, когато успяха да възстановят мозъчната активност на лабораторни прасета за почти час, след като кръвообращението спря за няколко часа.
Постижението на китайските учени е огромна крачка напред в намирането на начини за възстановяване на мозъчната функция, след като пациент претърпи внезапен сърдечен арест. Това показва, че лекарите биха могли да удължат много краткия прозорец за успешна ресусцитация на пациенти след сърдечен арест .
Какъв е трикът?
Включване на непокътнатия черен дроб на пациента – орган, който тялото използва за пречистване на кръвта – в система за животоподдържане, използвана за съживяване на мозъка след изтичане на времето.
Внезапният сърдечен арест причинява драматични промени в тялото поради внезапното спиране на кръвния поток. Спирането на кръвообращението в части от тялото се нарича исхемия, а когато възникне мозъчна исхемия, последствията са сериозни и щетите са непоправими, ако кръвообращението не се възстанови в рамките на няколко минути. Ето защо периодът на реанимация на пациент поради сърдечен арест е много кратък.
Известно е, че мултиорганната исхемия играе роля в способността на мозъка да се възстанови след спиране на сърдечната дейност, но отделните органи не са напълно изследвани.
През последните години учените са използвали модели на свине, за да тестват различни методи за ограничаване на мозъчните увреждания. Под ръководството на д-р Сяошун Хи от китайския университет „Сун Ятсен“, екип от учени се е посветил на изследване на ролята на черния дроб във възстановяването на мозъка след исхемия, дължаща се на спиране на сърдечната дейност.
Използвайки 17 лабораторно отгледани тибетски минипрасета, екипът сравни ползите от включването на черния дроб спрямо загубата на кръвообращение. В един набор от експерименти две групи прасета бяха подложени на мозъчна исхемия в продължение на 30 минути; едната от групите допълнително претърпя чернодробна исхемия, а другата не. Контролната група не беше подложена на исхемия.
Когато прасетата бяха евтаназирани и мозъците им изследвани, контролната група, разбираемо, имаше най-малко мозъчно увреждане; но групата, която не претърпя чернодробна исхемия, имаше значително по-малко мозъчно увреждане от групата, която също претърпя чернодробна исхемия.
Следващата фаза на изследването включваше опит за включване на непокътнат черен дроб в система за животоподдържане, съживявайки мозък, който е бил напълно отстранен от евтаназирано прасе. Малко вероятно е този сценарий да се използва за лечение на хора, но помага на учените да разберат времевите рамки, в които реанимацията може да е осъществима.
Основната система за животоподдържане включвала изкуствено сърце и бели дробове, които помагали за изпомпването на течност през мозъка. За една група, черен дроб на свиня бил интегриран в система, известна като нормална чернодробно-асистирана мозъчна перфузия.
Първо, мозъците се свързват към животоподдържащи системи 10 минути след началото на процедурата по животоподдържане. При система без черен дроб, електрическата активност в мозъка се появява в рамките на половин час, преди да намалее с течение на времето.
Екипът също експериментира с различни забавяния, свързвайки мозъка със системата, подпомагана от черния дроб, на интервали от 30 минути, 50 минути, 60 минути и 240 минути. Най-дългият интервал, който показа обещаващи резултати, беше 50 минути след исхемията: мозъкът възобнови електрическата активност и поддържаше това състояние в продължение на шест часа до края на експеримента.
Интересното е, че в мозъци, лишени от кислород в продължение на 60 минути, активността се е възстановила само три часа преди да отшуми, което показва критичен интервал, в който реанимацията може да бъде успешна с добавянето на функциониращ черен дроб.
Тези резултати, според изследователите, показват, че черният дроб играе важна роля в развитието на мозъчно увреждане след спиране на сърдечната дейност. Констатациите сочат нови възможности за изследване на мозъчните травми и биха могли да подобрят процента на преживяемост и резултатите от възстановяването при хора в бъдеще.












