Децата имат невероятна способност да усвояват информация от раждането си, особено в ранен етап, когато тепърва започват да разбират социалния свят около себе си, много преди да проговорят.
Известно проучване от Университета на Вашингтон през 2014 г. създаде експеримент, за да могат експертите да покажат, че деца на 15 месеца могат да разпознават гнева, докато наблюдават социални взаимодействия – и след това да използват тази емоционална информация, за да решат как да се държат.
Това проучване, публикувано в октомврийско-ноемврийския брой на списанието „Cognitive Development“, представлява първото доказателство, че дори толкова малки деца могат да използват редица различни визуални и емоционални сигнали, за да разберат мотивацията на хората около тях.
„На 15 месеца децата вече се опитват да разберат социалните правила и да предскажат как ще реагират хората“, обяснява авторката на изследването Бети Репачиоли, професор по психология и изследовател в Института за учене и мозъчни науки.
„Това, което открихме, е, че децата, които все още не говорят, могат да свързват визуални и емоционални сигнали, за да разбират другите – изключително сложно когнитивно умение за тази възраст.“
Резултатите също така показват връзка между импулсивността и склонността да се игнорира гнева на другите хора – което може да е ранен индикатор, че някои деца може да имат проблеми със спазването на правилата по-късно.
„Самоконтролът е едно от най-важните умения, които детето развива през първите три години от живота си“, добавя съавторът на изследването Андрю Мелцоф. „Нашето изследване показва, че повечето малки деца могат да регулират поведението си, но има голяма индивидуална разлика. Това може да бъде важен показател за тяхната готовност за училище.“
Какъв беше експериментът?
150 деца на 15-месечна възраст – момчета и момичета – участваха в изследването. Всяко дете седеше в скута на родител и наблюдаваше как изследователят демонстрира как се използват различни играчки. Всички играчки имаха движещи се части и издаваха звуци – например, низ от пластмасови мъниста, които звъняха, когато се пуснат в чаша, или кутия, която „бръмчеше“, когато се натиснеше с дървена пръчка.
Децата наблюдаваха с голям интерес – те се навеждаха към масата и сочеха. Тогава в стаята влезе друг човек – т.нар. „емотор“ – и седна близо до масата. Изследователят повтори демонстрацията, но емоторът вече реагира гневно, наричайки действията на играчката „досадни“ и „скучни“.
След като гледаха тази симулация на конфликт, на децата беше дадена възможност сами да играят с играчките, но при различни условия. В някои случаи емоторът напускаше стаята или обръщаше гръб, за да не може да види детето. В тези ситуации децата вземаха играчките без колебание и повтаряха това, което бяха видели преди това.
Въпреки това, когато емотиконът остава в стаята и наблюдава детето (или се преструва, че чете списание, но присъства), повечето малки деца се колебаят – средно около четири секунди – преди да докоснат играчката. Дори тогава е по-малко вероятно те да имитират действия, които са виждали преди това.
Играе ли роля темпераментът на детето?
Проучването не е взело предвид доколко децата са били изложени на конфликти у дома, като например спорове между родители или насилствено съдържание по телевизията. Репачиоли обаче посочва, че емоционално „заредената“ семейна атмосфера може да накара някои деца да станат нечувствителни към гняв, докато други може да реагират твърде бурно.
Родителите също попълнили Въпросника за поведение в ранна детска възраст, който измерва импулсивността с въпроси като „Колко мисли детето ви, преди да вземе решение?“. Изследователите установили, че децата с по-високи нива на импулсивност са по-склонни да нарушават правилата, дори когато ядосаният човек е присъствал и ги е наблюдавал.
Репачиоли и Мелцоф сега проследяват същата група деца, които сега са ученици, за да видят дали поведението на 15-месечна възраст може да предскаже способността им за саморегулация по-късно в живота.
„Нашата цел е децата да развият способността да се саморегулират, да разпознават сигнали от околната среда и въз основа на тях да преценяват кое е социално приемливо“, заключава Репачиоли.












