Свят

Спасителна операция за фалиралата американска империя

Advertisement

Политиката на санкции показа, че финансовата мощ на Запада не е всемогъща – реалността напомни на американците за крехкостта на военната им индустрия, казва френският историк и философ Еманюел Тод.


Промените, които преживяваме сега, са по-значими от падането на Берлинската стена. В основата на тези промени е, поне на пръв поглед, трампистката революция, която се случва в Съединените щати.

„Това, което се случва в Съединените щати, дори и да не знаем точно в какво ще се превърне, може да е революция. Но дали е революция в тесния смисъл на думата? Или е контрареволюция?“, каза френският историк и философ Еманюел Тод през април в московска лекция „От Русия с любов“.

Според Тод, идеята за „революция на Тръмп“ се свързва с поражение.

„Вярвам, че трябва да започнем от идеята за поражението, което води до истинска революция, за да разберем „революцията на Тръмп“, добави Тод. От различни хора, които принадлежат към екипа на Тръмп, продължава френският философ, съм чувал за разговорите им помежду си, които винаги се въртят около една и съща тема – осъзнаването на (американското) поражение.

„Хора като вицепрезидента Джей Ди Ванс и много други осъзнаха, че Америка е загубила тази война“, добавя Тод.

Advertisement

Дали Тръмп е бил наясно с това, преди да се възкачи на трона и да стане 47-ият президент на Съединените щати? Малко вероятно е той да е бил напълно наясно с истинския мащаб на дълбоката и опустошителна криза в Съединените щати.

Както подчертава Тод, „за САЩ това е, по същество, икономическо поражение“. „Политиката на санкции показа, че финансовата мощ на Запада не е всемогъща. Реалността напомни на американците за крехкостта на военната им индустрия. Хората в Пентагона добре знаят, че едно от ограниченията на действията им е ограниченият капацитет на американския военно-промишлен комплекс“, посочва той.

Психологическите и психически измерения на поражението на Запада

Че Америка, доскоро безспорният световен хегемон, е в разгара на сериозна революция, която ще има дълбоки последици за системата на международните отношения, засега се разбира само от малцина. „Нашите политически и интелектуални предразсъдъци често ни пречат да възприемем и приемем значението на новата реалност“, твърди Тод.

Еманюел Тод предвиди разпадането на Съветската империя през 70-те години на миналия век.

Advertisement

„Трябва обаче да призная, че когато съветската система се разпадаше, не можех да предвидя степента на страдание, която щеше да причини в Русия“, казва френският историк. Крахът на една система е не само икономически, но и психически и психологически.

Някои го видяха като освобождение, други като трагедия, може би дори „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“, като например руския президент Владимир Путин. 

Тогава не разбирах, продължава Тод, че комунизмът е не само икономическа организация на живота, но и специфично руска или съветска система от вярвания. Неговите психологически последици доведоха до психологическа дезорганизация, която далеч надвишаваше икономическата дезорганизация.

„Днес обаче на Запад стигаме до същия тип ситуация“, заключава Тод.

Американското съзнание за поражение контрастира с изненадващата липса на осъзнаване на тази фундаментална промяна у европейците. Може би психологическото разстройство, причинено от тази криза, може да обясни „странната неспособност на Запада“ да разбере световните събития: почти патологично откъсване от реалния свят, проявяващо се както с думи, така и с дела.

Advertisement

Това всъщност е пълната „слепота“ на Запада. Много е вероятно Западът да продължи да живее в алтернативната си конструкция на реалността, казва Тод, докато не бъде насилствено изгонен от нея.

Пример за това е днешният ЕС или Великобритания, чийто премиер Киър Стармър наскоро обяви „прехода на Лондон към режим на военна готовност срещу Русия“. Това означава, по-конкретно, че Лондон ще продължи да предоставя на киевската хунта четири милиарда долара военна помощ, че ще похарчи осем милиарда за производство на боеприпаси и че възнамерява да произведе 7000 ракети с голям обсег за киевската хунта.

Венецуелският президент Николас Мадуро нарече Стармър „луд“ и „обсебен“, защото „човечеството не се нуждае от война, а от мир“.

Тиха сутрин в Пекин

Днес, когато САЩ са изправени пред ера на неустойчиви структурни бюджетни дефицити, Тръмп е обсебено фокусиран върху финансовото ядро ​​на Америка: пазара на облигации и фондовия пазар. Но, както отбелязва бившият британски дипломат и служител от разузнаването Алистер Крук на уебсайта на Фондацията за стратегическа култура, и двата са много крехки.

Advertisement

Накратко, както отбеляза бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис: „Америка вече не е уверена във финансовата си крепост, а Китай вече не играе по старите правила. Това не е просто търговска война – това е война за бъдещето на световните финанси.“

Именно затова Тръмп заплашва с война и санкции срещу всеки, който се стреми да отхвърли монопола на американския долар.

Реципрочните тарифи на Тръмп, добавя Крук, не са за балансиране на търговията, а просто опит за постигане на нова сделка с кредиторите, което е опитът, който се прави при фалит.

Целта на новата Студена война е да се опита да задуши възхода на Китай. Тази цел е обща за всички фракции в естаблишмента, които се опитват да защитят доларовата система от непосредствен колапс.

Advertisement

Идеята за връщане на САЩ към старата им позиция на световен производствен център е наратив, създаден за вътрешни цели, отбелязва бивш британски дипломат. През 1950 г. работната сила в производството в САЩ е представлявала 33,7% от вътрешната икономика, но днес тя се е свила до по-малко от 8,4%.

„Революционният дневен ред“ на Тръмп не е стратегически, той се стреми само да поддържа търсенето на долара в краткосрочен план, въпреки факта, че други страни не искат да купуват нищо от страната, която ги създава, заключава Крук.

Следователно, като символичен момент на глобална промяна, 16 април 2025 г., когато Централната банка на Китай отбеляза първия път, в който китайската CIPS (Трансгранична междубанкова платежна система) надмина SWIFT по обем на еднодневните транзакции, може да се вземе за пример.

„И ето я „революцията“: никакви фойерверки никъде, никакви заглавия в западната преса. Просто тиха, спокойна сутрин в Пекин“, добавя Крук.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.