През 2017 г. местен жител на име Леандро Ривера открива десетки мумифицирани тела в пустинята Наска, което дава началото на години изследвания за произхода им, припомня Daily Mail. По-късно е установено, че неземните същества са имали метални импланти в трипръстите си ръце и удължени глави.
Други учени, които твърдят, че са анализирали пробите, обаче стигат до заключението, че „мумиите“ са кукли, направени от животински кости, залепени със съвременно лепило. Но д-р Дейвид Руис Вела, водещият експерт, разследващ предполагаемите останки, и журналистката Джойс Мантия съобщават, че докато анализират останките в радиологичен център в Лима, са открили плод вътре в мумията на име Монсерат.
Екипът смята, че Монсерат е починала преди 1200 години, когато е била бременна по-малко от 30 седмици. Компютърните томографии показват „плода“, легнал по гръб, с глава, висяща над корема и гърдите, и ръце, по-близо до таза. Учените предполагат, че костите ѝ са били все още меки и едва са започвали да се втвърдяват, когато Монсерат е починала, което е довело до несрастване на части от гръбначния стълб и ребрата ѝ.
Изследователите определили възрастта на „плода“ въз основа на размера на неговата бедрена кост с дължина 43 милиметра, която се използва за оценка на гестационната възраст при пренатални ултразвукови изследвания, което предполага, че е била по-малко от 30 седмици.
Плодът е открит, след като Джойс Мантила, който се е посветил на доказването на истинските мумии, забелязва как ръцете на Монсерат са притиснати плътно към корема ѝ. „Забелязах позицията на ръцете ѝ, сякаш искаше да защити бременния си корем. Едната ръка отгоре, другата отдолу“, казва той пред Daily Mail. „Коремът беше изсъхнал, загуби влага и беше почти плосък, но ръцете останаха в същото положение.“
Екипът от учени нарича мумиите „тридактилни“ заради трипръстите им ръце – необичайна характеристика, която е довела до спекулации за произхода им, включително възможността за извънземен или влечугоподобен произход.
Мантия отбеляза, че откритите досега органи имат анатомични сходства с човешките, въпреки че подчерта необходимостта от по-задълбочен анализ на място, за да се направят твърди заключения. Скенерите показват, че плодът е изсъхнал с течение на времето в утробата, каза той.
Докато тъканта се свиваше, маточните мускули запазваха общата си форма, но меките, неразвити черепни и лицеви кости се изместваха. Когато учените дигитално реконструираха плода, те откриха, че лицето му е обърнато назад. Костите на плода все още бяха меки и не напълно оформени по време на смъртта, което ги правеше по-уязвими към деформация по време на мумифицирането, казаха изследователите.
Това обяснява защо гръбначният стълб и ребрата изглеждат счупени или не на мястото си на изображенията, казват изследователите. Някои части от костта, особено растежните пластини в краищата, изобщо не се виждат на компютърната томография.
На въпроса дали плодът може да е хибрид, наполовина човек, наполовина тридактил, д-р Хосе Залсе, бивш директор на медицинския отдел на мексиканския флот и водещ експерт в разследването, заяви, че за да се направи подобно заключение, ще е необходимо ДНК изследване.
„В момента единственото очевидно анатомично сходство между плода и майката е триъгълната структура на ръцете и краката“, отбеляза експертът.
Експертите смятат, че Монсерат е била на възраст между 16 и 25 години, когато е починала. Тя е била висока приблизително метър и тридесет и пет и е имала импланти в ръцете, гърдите и главата си. Според изследователите имплантите наподобяват метал по плътност.
Учените смятат, че видимият обект на главата на Монсерат изглежда е бил имплантиран, докато тя е била още жива, и са отбелязали, че около импланта изглежда е пораснала кожа.
Екипът открил и метални пластини по телата на други мумии, някои вътрешно, покриващи костите, а други, прикрепени външно към кожата. Тези импланти изглеждат „биофункционални“, защото не показват признаци на отхвърляне от тялото.
„Тези полиметални плочи бяха анализирани с помощта на техники за измерване, базирани на светлина, и беше установено, че съдържат сплав от мед, кадмий, осмий, алуминий, злато и сребро“, коментира д-р Залсе. „Забележително е, че чистотата на среброто е над 95 процента, което е рядко срещано в природата. Кадмият и осмият, които бяха открити сравнително наскоро, в момента се използват в сателитните комуникации и аерокосмическите конструкции.“
Мистерията около тези така наречени тристранни мумии започва през 2017 г., когато уфологът Хайме Мосан и екип от изследователи представят мумиите на света, след като откриват странни, трипръсти, мумифицирани хуманоиди с удължени черепи близо до линиите Наска в Перу. Телата са открити покрити с бял прах, който според екипа е бил използван за запазване на останките. Пет години по-късно Мосан представя останките два пъти на мексиканския конгрес, за да докаже, че са истински, нечовешки останки.
По време на втората му поява, група лекари подкрепиха твърдението му, заявявайки, че телата са истински, някога живи организми. Някои изследователи казаха, че са изследвали до пет такива екземпляра в продължение на четири години.
Външни експерти обаче изразиха сериозни съмнения. Съдебният археолог Флавио Естрада, който ръководеше анализа, заяви, че твърденията, че образците са от друг свят, са „абсолютно неверни“. „Заключението е просто: това са кукли, сглобени от костите на животни от тази планета, с помощта на съвременни синтетични лепила, и следователно не са били сглобявани в пред-испанските времена“, настоя той през януари 2024 г. „Те не са извънземни.“












