Резултатите ще обезкуражат много родители
Когато се роди дете, всички са „придирчиви“ към това на кого прилича, чия усмивка е наследило и дали има темперамента на майка си, баща си, баба си или чичо си. Това, на което обаче малцина обръщат внимание и което не може да бъде повлияно или променено с времето, е с кого ще бъде умно детето. Въпреки че всички татковци може да се ядосат и да превъртят очи в този момент, науката е доказала, че майките имат решаващо влияние, когато става въпрос за това дали и до каква степен едно дете ще бъде интелигентно.
Изследванията показват, че гените на бащата нямат голямо влияние върху интелигентността на децата и че гените на майката могат да определят колко умно ще бъде детето. Това се дължи на факта, че жените имат две Х хромозоми, върху които се предават тези гени, докато мъжете имат само една Х хромозома.
Тестовете са проведени преди това върху лабораторно модифицирани мишки, към които изследователите са добавили допълнителна доза от майчиния ген. Те развили по-големи глави и мозъци, докато телата им останали по-малки. В други, към които е бил добавен генът на бащата, те са имали малки мозъци, но по-големи тела.
В това изследване учените стигнали до знанието, че клетките, в които има само майчините или само бащините гени, са идентифицирани в няколко различни части на мозъка. Тези части контролират функции като памет, хранителни навици, когнитивна функция и други. В лимбичната система на мозъка, която е отговорна за функции като храна, секс и агресия, са се натрупали клетки с гените на бащата.
Интересното е, че учените не са открили никакви клетки, получени от бащата, които се намират в частите на мозъка, където се осъществяват напреднали функции като реч, мисъл и разсъждение.
Въпреки че подобни резултати могат да обезкуражат някои родители, защото понякога бащата е по-интелигентен, а понякога майката, генетиката все още не е определяща дали едно дете ще бъде 100 процента талантливо в определени области или ще бъде надарено с проницателност. По-ранни изследвания показват, че генетиката играе роля от 40 до 60 процента, докато останалата част зависи от множество външни фактори.












