Програма за заем на стойност 150 милиарда евро, насочена към въоръжаване на Европа и финализирана миналата седмица, може да представлява „много важен пробив“ във военната подкрепа на ЕС за Украйна, заяви европейският комисар по отбраната.
Андриюс Кубилюс, бивш министър-председател на Литва и първи комисар на ЕС по отбраната, заяви, че очаква много държави членки да поискат гарантирани от ЕС заеми по програмата „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE), одобрена в сряда, съобщи The Guardian.
Европейската комисия предложи заеми от 150 милиарда евро, заедно с по-гъвкави бюджетни правила, като част от по-широк план за оръжия на стойност 800 милиарда евро, който беше ускорен след решението на Доналд Тръмп да замрази цялата военна помощ на САЩ за Украйна.
След като споразумението за заем бъде официално потвърдено следващата седмица, държавите членки ще имат шест месеца, за да изготвят планове за отбранителните проекти, които искат да финансират.
„Държавите членки ще вземат тези заеми и ще ги използват за съвместни покупки с Украйна и за украинските нужди“, каза Кубилюс.
Британските отбранителни компании също ще имат повече възможности да участват в проекти, финансирани от програмата, благодарение на пакта за сигурност между ЕС и Обединеното кралство, подписан в понеделник като част от по-широко рестартиране на отношенията от премиера Киър Стармър.
Очаква се Обединеното кралство и ЕС да подпишат техническо споразумение по програмата SAFE, което ще включва административна такса, която все още не е определена от Лондон. Британското правителство обаче не планира да търси достъп до заеми от тази програма, тъй като те са предназначени изключително за държави-членки на ЕС.
Кубилюс заяви, че споразумението с Обединеното кралство има историческо стратегическо значение:
„Невъзможно е да си представим архитектурата на сигурността на Европа, от една страна, без Великобритания, а от друга, без Украйна“, каза той, визирайки непосредствената заплаха от Русия и дългосрочното предизвикателство, дължащо се на пренасочването на американските ресурси към Индо-Тихоокеанския регион.
„Не можем да се оплакваме, че 340 милиона американци не са готови вечно да защитават 450 милиона европейци срещу 140 милиона руснаци“, каза той, изглаждайки различията с администрацията на Доналд Тръмп.
„Може да не харесваме езика и посланията им, но това, което трябва да избегнем, е това, което аз наричам гневен и хаотичен развод със САЩ. Трябва да постигнем рационално споразумение за споделяне на отговорностите.“
Той изрази убеждението си, че държавите-членки на ЕС ще увеличат националния си дълг, за да похарчат до 800 милиарда евро за отбрана, което Комисията е определила като потенциална инвестиционна сума.
Досега 15 държави, включително Германия и Полша, са обявили намерението си да използват гъвкавост в бюджетните правила на ЕС, но някои големи и силно задлъжнели икономики, включително Франция, Италия и Испания, се въздържат.
Твърди се, че тези страни, които са сред най-малко щедрите донори на Украйна, не са склонни да увеличат допълнително държавния си дълг поради разходите за отбрана. Ето защо някои служители в Брюксел все още са скептични, че ЕС действително ще достигне целевата цифра от 800 милиарда евро.
Еврокомисарят по отбраната обаче смята, че Европа би могла да запълни празнината, създадена от намаляването на военната помощ на САЩ за Украйна.
До третата годишнина от началото на пълномащабното нахлуване, Европа е предоставила на Украйна военна помощ в размер на 62 милиарда евро, в сравнение с 64 милиарда долара от САЩ, според Килския институт за световна икономика.
Европа също изпрати 70 милиарда евро хуманитарна и финансова помощ, докато САЩ предоставиха около 50 милиарда долара. За да може Европа напълно да замести потоците от помощ от САЩ, тя ще трябва да отдели 0,21 процента от БВП си, в сравнение с това, което анализаторите на института определят като „минимално усилие“ от 0,1 процента от БВП, инвестирани в момента.












