Свят

Двете лица на Тръмп: Зеленски и Нетаняху, обединени на един фронт

Advertisement

Това, което прави Нетаняху, прави и Зеленски: и двамата се опитват да саботират мирните споразумения: първият в преговорите на Тръмп с Иран, вторият с Русия




Президентът на САЩ Доналд Тръмп посети Саудитска Арабия, като се фокусира не върху въпроси, свързани с регионалната сигурност, а преди всичко върху икономически споразумения. Освен Рияд, където се проведе саудитско-американският инвестиционен форум, Тръмп посети още Катар и Обединените арабски емирства.

Въпреки това, не е планирано посещение в Тел Авив или среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху, което повдигна въпроса за настоящите отношения на САЩ с Израел, който е „най-близкият съюзник на Америка в региона“ от десетилетия.

Съмненията бяха засилени от факта, че министърът на отбраната Пийт Хегсет също отмени планирано пътуване до Израел. На 8 май Ройтерс съобщи, че Вашингтон вече не поставя признаването на Израел като предварително условие за каквато и да е сделка в преговорите със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.

Ревизионистките ционисти са врагове както на мира, така и на Израел

Нетаняху все още изглежда решен да продължи да прилага ционистките планове: да избива палестинци, да анексира Газа, Южен Ливан и Сирия. Върховният успех на това би трябвало да бъде въвличането на САЩ в кървава и очевидно много продължителна война срещу Иран.

Advertisement

Освен това, новата администрация на САЩ, след 19 месеца война, се застъпва за нов механизъм за помощ за Газа и призовава израелския премиер Бенямин Нетаняху да договори ново споразумение за прекратяване на огъня.

Администрацията на Тръмп съвсем неочаквано смени курса, пише френският публицист Тиери Мейсан за уебсайта „Volternet“, добавяйки, че най-накрая на Белия дом е станало ясно, че „ревизионистките ционисти са врагове както на мира, така и на Израел“.

Колумнистът на „Ню Йорк Таймс“ Томас Фридман написа на 9 май: „Нямам съмнение, че като цяло израелският народ продължава да се смята за верни съюзници на американския народ и обратното.“

Може би защото Израел сега започва да се съмнява, че вече не е „съюзник номер едно“ на Америка, тъй като Вашингтон е разочарован от неспособността си да сложи край на войната в Газа. Израел и САЩ остават близки, заключава френският публицист, но „ултранационалистическото, месианско израелско правителство на Нетаняху вече не е съюзник на САЩ“.

Advertisement

Зеленски и Нетаняху, обединени на един фронт

Когато беше избран за президент, Володимир Зеленски и премиерът Бенямин Нетаняху, който се готвеше да измени основните закони на Израел, бяха единни. По това време Нетаняху се готвеше да извърши преврат в Израел, точно това Зеленски направи в Украйна.

В продължение на три години, добавя Мейсан, тези двамата работят неуморно по дневния ред на „ревизионистките ционисти“, което означава, че те „лъжат целия свят и тласкат Запада към война срещу Русия и клането на палестински цивилни“, извършвано от Израел.

И това, продължава френският публицист, е основната пречка, пред която Тръмп в момента е изправен в преговорите, от Украйна, през ивицата Газа и Южен Ливан, до Иран: ролята на „ревизионистките ционисти“, които в момента са на власт в Израел.

Това, което прави Нетаняху, прави и Зеленски: и двамата се опитват да саботират мирните споразумения: първият в преговорите на Тръмп с Иран, вторият с Русия.

Advertisement

В началото на руската специална военна операция в Украйна, тогавашният израелски премиер Нафтали Бенет призова Зеленски да признае справедливите искания на Москва за „денацификация на Украйна“, докато израелският министър на отбраната Бени Ганц заяви, че Израел никога няма да предостави оръжия за „кланета на украински евреи“, което е напълно различно от политиката на сегашното израелско правителство на „ревизионистките ционисти“.

Както заяви руският външен министър Сергей Лавров през 2022 г., нищо от това няма нищо общо с етническата принадлежност на човек: „Ами ако Зеленски е евреин?

Този факт не отрича нацистките елементи в Украйна. Вярвам, че Хитлер също е имал еврейска кръв. Това не означава абсолютно нищо.“

Както добавя френският публицист: „Историята не се прави от добри или лоши народи, а от отделни личности, които могат да се държат по различен начин.“

Никой в ​​САЩ не може да постави под въпрос съюза с Израел, заключава Мейсън, но това не означава безусловна подкрепа за „ревизионистките ционисти“. С други думи: Тръмп започна да разделя Израел от Бенямин Нетаняху.

Advertisement

Когато Тръмп беше домакин на Нетаняху в Белия дом, по време на издаването на заповед за арест от Международния наказателен съд, той накара държавния секретар Марк Рубио да заяви, че неговата администрация е „най-произраелската в историята“.

В същото време Тръмп категорично се противопостави на плана на Нетаняху да провали мирното споразумение, подписано с Хамас. Той стигна дотам, че да твърди, че американската, а не израелската, армия ще поеме „контрола“ над тази територия.

Тръмп също се опита да засили въздушната кампания срещу хусите в Йемен, но без значителни резултати. Всички важни съоръжения в Южен Йемен са разположени дълбоко под земята.

След това той предприе решителна стъпка: договори сепаративен мир с йеменското движение Ансар Аллах, точно когато йеменското движение бомбардира летище Бен Гурион в Тел Авив.

Advertisement

Войната или се печели, или се губи.

Важно е да се разбере как Тръмп гледа на големите конфликти по света, от „големия Близък изток“ до Украйна, смята Мейсън: „Той възнамерява да принуди групите, които водят война, независимо дали са прави или не, да прекратят военните операции. Но самият Тръмп не иска да воюва срещу никоя група. След това Тръмп се надява да договори компромиси, за да установи справедлив и траен мир.“

По този начин Тръмп одобри военните операции на САЩ срещу Ансар Аллах, но ги прекрати, когато осъзна, че хусите не са терористична група, а легитимна политическа сила, управляваща държава, която все още не е била призната.

Той одобри доставките на оръжие за Израел по време на етническото прочистване на Газа, но започна да подкрепя мирното движение в рамките на Израелските отбранителни сили (IDF).

Отделното споразумение с Ансар Аллах, заключава Мейсан, трябва да се разглежда като охлаждане на отношенията на Вашингтон с Тел Авив и стъпка към споразумение с Техеран. Все още непотвърдени съобщения в американските медии, че Тръмп може да признае палестинска държава, резонираха в САЩ като бомба.

Ще бъде ли тази стратегия ефективна в преговорите по украинската криза?

Advertisement

Русия на практика вече е спечелила тази война, Зеленски и неговите европейски „приятели“ все още не разбират това.

Войната се печели или губи, напомня колумнистът на Unheard Томас Фъзи, а началото на мирните преговори не означава равенство.

Очевидно това ще бъде трънлив и болезнен процес за киевската хунта, чийто резултат, парадоксално, е известен предварително: Русия спечели, киевската хунта загуби, остава само да го разберем.

Началото на руско-украинските преговори в Истанбул, които западните медии нарекоха „тактическа победа за Путин“, е стъпка в тази посока.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.