Мариан Бернадот, известна на обществеността като принцеса Мариан, почина в родната си Швеция в старчески дом.
Тя беше спокойна и умиротворена, заобиколена от любимите си хора, и заспа в старчески дом на улица „Гярдет“ в Стокхолм. Тя беше на над 100 години, само с два месеца до 101-ия си рожден ден – каза дъщеря ѝ.
През 1961 г. тя се омъжва за дизайнера Зигвард Бернадот, известен още като „принцът на дизайна“ (1907–2002), вторият син на тогавашния крал Густав VI Адолф, като по този начин става член на кралското семейство. Преди това, като двадесетгодишна, тя се премества от Хелсингборг в Стокхолм, където е активна актриса в Драматичния театър (Dramaten).
Заедно със съпруга си тя основава Изследователската фондация „Бернадот“ за грижа за детските очи и фонд за творци с годишни стипендии. През 1998 г. е обявена за почетен доктор по медицина в Каролинския институт.
Най-близките роднини на Мариан Бернадот са дъщеря ѝ, четирима внуци и четирима правнуци.
Мериан е известна и с работата си в подкрепа на хора с дислексия, физически увреждания и грижа за очите на децата, както и с това, че е меценат на изкуствата. Тя е носител на две почетни докторски степени.
Още като тийнейджърка тя играе в известния летен театър на открито (Fredriksdalsteatern) в родния си град. Тя е приета в актьорската академия на Кралския драматичен театър, където учи от 1945 до 1948 г. По време на ваканциите работи като екскурзовод в Германия и Франция.
След като завършва образованието си, тя е назначена като актриса в Кралския драматичен театър, където играе единадесет години, избирайки взискателни роли пред бляскави. Първата ѝ роля е на Ани в шведската версия на „Живот с баща“. Режисьори на филма са Олоф Моландер, Алф Сйеберг, Ингмар Бергман, Мими Полак и Йоран Джентеле, а тя участва с Ярл Куле, Инга Тидблад и Май Зетерлинг. Тя участва във филма „Kulla Gulla“ през 1956 г. с Хуго Бьерне и в две телевизионни пиеси през 1957 г. и 1959 г.
В мемоарите си от 1986 г. тя пише:
„Заедно с режисьора и колегите актьори, вие намирате пътя си към ролята. Създавате свой собствен малък свят, концентрат, където всеки дава от себе си, за да създаде цяло и да предложи на публиката нещо завършено.“
Театърът е затворен за ремонт през 1956 г., по което време Мариан се премества в универсалния магазин на NK, където е обучена да управлява магазина им за подаръци. По-късно тя учи културна комуникация, френски език и изкуство в Стокхолмския университет, става представител на Sotheby’s в Швеция, а през 1970 г. учи готварство в Le Cordon Bleu в Париж. След помирението на съпруга ѝ с баща му, крал Густав VI Адолф, през 70-те години на миналия век, те често готвели заедно.
През 1983 г. завършва история на изкуството в Стокхолмския университет. Сред нейните произведения са изследвания на художника Едуин Йорстрьом.
През юли 2014 г. тя получи положителни отзиви, след като беше водеща на популярното радио предаване „Sommar“ по случай 90-ия си рожден ден.
Тя и съпругът ѝ Зигвард се запознават с модния дизайнер Пиер Балмен в Париж през 1962 г. Те стават близки приятели, както и неговият наследник Ерик Мортенсен. Тя често носеше модели на висши модни къщи, които с удоволствие я обличаха заради нейната елегантност.
През 1985 г. тя е обявена за една от 10-те най-добре облечени жени в света от Chambre Syndicale de la Haute Couture в Париж.
Нейната модна естетика продължава да бъде ценена сред шведски дизайнери като Пер Енгсхеден и Христер Линдарв. През 2017 г. в Майлсгарден в Стокхолм се проведе четиримесечна изложба, озаглавена CHANEL BALMAIN DIOR MARIANNE BERNADOTTE – Икона на стила, открита от нейната праплеменница, принцеса Виктория.
Следвайки идеята за благородство (noblesse oblige), от 60-те години на миналия век тя е активна в областта на уврежданията, здравеопазването, науката и изкуството.
Една от първите ѝ дейности е била да популяризира и набира средства за електрическата инвалидна количка Permobil, проектирана от Пер Уден, който подчертава важната ѝ роля.
През 80-те години на миналия век тя участва в основаването на академията за дислексия и подкрепата за млади изследователи. През 2006 г. тя е удостоена с почетна степен от Университета в Болоня за приноса си в изследванията на дислексията. Тя беше почетен президент на Шведската фондация и на Международната академия за дислексия.
През 1988 г. професор Гунар Ленерстранд искал да създаде център за грижа за очите на децата.
Мариан събира средства, дарява произведения на изкуството и организира търг в Буковски, който донася 1,2 милиона крони. Преди това тя основава Фондацията за изследване на детските очни грижи със Сигвард. До 2025 г. са отпуснати над 20 милиона крони, включително наградата за клинични изследвания.
Тя е основала и фондации в САЩ, включително фондация „Бернадот“ за детски очни грижи в Ню Йорк.
В Каролинския институт тя създава изследователски лаборатории за детска офталмология.
За 75-ия рожден ден на съпруга си Зигвард през 1982 г. те основават Арт фонд „Мариан и Зигвард Бернадот“, който ежегодно отпуска стипендии на млади художници. През 2012 г. принц Карл Филип и кралица Нур от Йордания присъстваха на тържеството. На 92-годишна възраст тя реши, че честването през 2017 г. ще се проведе в замъка Упсала.
След смъртта на съпруга ѝ през 2002 г., благотворителната ѝ дейност оцелява благодарение на нейната упоритост и всеотдайност.












