Свят

Възможен ли е конфликт между Израел и Турция в Сирия?

Advertisement

Разривът между американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху става все по-видим.

Как отношенията между Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху се оказаха на нестабилна основа? Може ли Тръмп наистина да признае Палестина за държава и как това би повлияло на отношенията със Саудитска Арабия? Какво стои зад прекратяването на огъня между САЩ и хусите и как би могло то да промени ситуацията със сигурността в региона?

Професори говорят за „Дан Увече“ за подновените ядрени преговори между САЩ и Иран, както и за нарастващото напрежение между Турция и Израел и други скрити течения в световната политика. Д-р Владимир Айзенхамер от Факултета по сигурностни изследвания в Белград и Никола Маркович от Института за международна политика и икономика .

Айзенхамер оцени, че Близкият изток отдавна е престанал да бъде рай и че времето, когато е бил „земя на мляко и мед“, отдавна е приключило, но че е съвсем сигурно, че меденият месец между Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху е съществувал.

„Тръмп е американският представител и държавник на световно ниво, който е направил най-много за израелската кауза през последните няколко десетилетия. И това не може да се оспори“, подчерта Айзенхамер.

Advertisement

Въпреки това, както казва той, Тръмп е и много непредсказуем политик, някой, който „улавя много добре духа на времето и настроението на момента“, и добавя, че е осъзнал от опита на своя предшественик и основен съперник Джоузеф Байдън колко скъпи, или по-скоро високата цена, са отношенията с Нетаняху.

„Всъщност именно Байдън имаше много близки отношения с Нетаняху още от администрацията на Обама“, спомня си Айзенхамер.

Като вицепрезидент, той всъщност е бил този, който, както той посочва, по някакъв начин е успокоил напрежението, съществувало между Обама и Нетаняху по това време, и е играл ролята на своеобразен посредник.

Когато обаче дойде време за президентския му мандат, Нетаняху, който тогава беше негов най-голям приятел, го завлече в бездната на ужасите в Близкия изток с тази война, която избухна в Газа, с непредсказуемото си поведение и всъщност беше до голяма степен отговорен за унищожаването на шансовете му за втори мандат.

Advertisement

„Така че в този контекст Тръмп всъщност си е взел много добър урок от примера на някой друг и е осъзнал, че добрият му приятел Биби е човек, който е доста проблематичен, лесно се провокира и че определено трябва да се държи на дистанция. И точно на това сме свидетели сега“, каза Айзенхамер.

На въпроса какво свързва Тръмп и Нетаняху като личности, Айзенхамер отговаря, че по отношение на характера те са свързани с експлозивността и решителността си да изпълнят това, което са си поставили за цел.

Той ни напомня, че Нетаняху, що се отнася до войната, която води, не се отказва, независимо от всички външни натиски, които съществуват.

„Той има и силни лични мотиви, преди всичко да не влезе в затвора, защото срещу него се водят няколко съдебни дела. Така че неговата стратегия и тактика са – победа. Защо? Защото никой не осъжда героите, ако той е този, който е победил Хамас, Хизбула и в крайна сметка Иран, което той наистина иска. Затова се опитва да въвлече Тръмп в нов сблъсък, а Тръмп много умело се извива и оттам идва и отговорът защо няма да дойде в Израел. Това показва колко силен е характерът на Биби“, подчертава той.

От друга страна, той казва, че трябва да разгледаме Тръмп, втория му мандат, съдебните процеси и всичко, което се е случило, откакто той за първи път стана президент, и добавя, че е ясно, че по отношение на характера „имате двама много сходни хора“.

Advertisement

Маркович посочва, че отношенията между Нетаняху и Тръмп през втория им мандат са започнали почти идилично, но основният проблем са ястребите в САЩ и Израел, които искат въпросът за балистичните и крилатите ракети да бъде поставен в рамките на преговорите в Оман.

„Когато видите изявленията на високопоставени служители, близки до израелската гледна точка, и когато видите израелските позиции, виждате, че има съвпадение и че те имат едно и също намерение. Освен факта, че Иран трябва да се откаже от ядрената си програма, той трябва да бъде обусловен и да се откаже от крилатите и балистичните си ракети“, подчерта Маркович.

Той припомня, че Иран е една от държавите от Близкия изток, която разполага с един от най-големите арсенали от балистични и крилати ракети в региона, и постоянно въвежда нови, които биха могли директно да застрашат Израел.

„Миналата година, на 14 април, той показа това и въпреки че Железният купол беше активиран, някои от ракетите все пак успяха да паднат“, каза той, чудейки се какво би станало, ако на една от тях беше открита бойна глава, добавяйки, че Израел нямаше да съществува.

Advertisement

„Що се отнася до отношенията между САЩ и Израел, Америка никога няма да се откаже от Израел. Този неуспех да дойде в Тел Авив сега е само за да покаже кой е шефът“, смята той.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.