Лястовицата е имала множество значения за нашите предци. Въпреки че се казва, че „една лястовица пролет не прави“, хората се радвали на тази, първата, която видели, сякаш се родили.
Появата ѝ означаваше, че зимата е свършила, а това беше ценно в епохата, когато селянинът се страхуваше от зимата.
Тази прекрасна птица с приятен глас по някаква причина се установява близо до хора, дори свива гнездо по краищата на къщата. Когато видели гнездото ѝ и дори когато се чули малките да излизат от него, селяните се радвали, защото тази гледка била надежден знак за щастие, напредък и богатство.
Възрастните хора особено се радвали заради поверието, че лястовицата носи внуци. Когато се роди внуче, в първите дни от живота, понякога дори години, то се нарича „лашче“ (малка лястовичка).
Гнездото ѝ не е пипано.
Дори през пролетния работен сезон, лястовичата люпилня трябва да остане недокосната и необезпокоявана. Вярва се, че голямо нещастие би сполетяло всеки, който би я повредил или би наранил малките ѝ, което ясно доказва онова, което етнолозите знаят много добре: тази птица е „пратеник“ на предците и когато предците са доволни, тогава всичко е както трябва да бъде.
Когато лети до прозореца , ще пристигне писмо или добри новини. Който го види за първи път след година, веднага трябва да пипне парите в джоба си, за да се увеличи имотът. Когато лястовиците летят ниско, ще вали. Това е разбираемо, защото тогава насекомите, с които се хранят тези птици, се спускат по-близо до земята.
Счита се за символ на всеотдайна любов, брачна вярност и всеотдайно родителство, като всяко от тези вярвания е доказано правилно от учените.
Известни са народни приказки, в различни варианти, за селянин, който кърмил ранена лястовица, а тя се възстановила и го възнаградила с щастие и богатство.












